Почеса се разсеяно по косматия пъп и се загледа в съдържанието на гардероба.
— Имах, ама без никаква полза — отвърна Саманта. — Пълен боклук.
Майлс одобряваше бизнеса й; самият той бе рожба на семейство, за което търговията на дребно бе единственото сериозно занятие, а уважението към търговската дейност, което Хауърд бе възпитал у него, му бе останало за цял живот. Да не говорим пък колко поводи за шеги и за други, не толкова завоалирани, форми на самодоволство създаваше тъкмо нейният клон от търговията. На Майлс така и не му писваше да ръси все едни и същи изтъркани остроумия и едни и същи изтъркани намеци.
— Лоши кройки ли? — попита я с тон на човек, който разбира.
— Лош дизайн. Отвратителни разцветки.
Саманта среса назад и върза гъстите си сухи кестеняви коси, като в същото време наблюдаваше в огледалото как Майлс се преоблича в памучен панталон и поло риза. Беше пренапрегната, готова да избухне или ревне и по най-дребен повод.
„Евъртри Кресънт“ беше само на няколко минути път пеша, но пък „Чърч Роу“ беше стръмна, затова тръгнаха с колата. Вече сериозно се стъмваше, когато в горната част на пътя задминаха човек с неясно очертания силует и походката на Бари Феърбрадър; Саманта се стресна, но се извърна да види дали го познава. След като изкачи баира, колата на Майлс сви наляво, а само минута по-късно — надясно, по полумесеца от бунгала, строени през 30-те години.
Домът на Хауърд и Шърли представляваше ниска постройка от печени тухли с широки прозорци и доста просторни ливади както отпред, така и отзад, които лятно време Майлс косеше на ивици. През дългогодишното си обитаване Хауърд и Шърли бяха добавили файтонджийски фенери, бяла порта от ковано желязо и теракотени саксии с мушкато от двете страни на входа. Сложили бяха и табелка до звънеца — кръгло полирано парче дърво с изписан с черни готически букви, включително и с кавичките, надпис „Амбълсайд“.
На моменти Саманта си правеше доста жестоки шеги за сметка на дома на свекъра и свекървата. Майлс ги преглъщаше, явно приемайки негласно внушението им, че двамата със Саманта — живеещи сред небоядисани врати и с килимчета право върху голото дюшеме, с обрамчени картини по стените и стилния, но неудобен диван — проявяват по-добър вкус; но тайно в душата си предпочиташе бунгалото, в което израсна. Тук нямаше повърхност, която да не е покрита с нещо кадифено, меко; не ставаше никакво течение и да седиш в креслата, бе истинско удоволствие. Лятно време, като окосеше ливадата, се опъваше в едно от тях, Шърли му донасяше една ледена бира и той се заглеждаше в крикета по широкоекранния телевизор. Понякога една от дъщерите му идваше и се наместваше до него да си яде сладоледа с шоколадовата заливка, която Шърли правеше специално за внучките си.
— Добре дошъл, миличък — рече Шърли още с отваряне на вратата. Ниското й набито тяло в басмяната престилка на цветчета напомняше по форма мелничка за пипер. Вдигна се на пръсти, за да я целуне високият й син, добави: — Здравей, Сам — и мигновено се извърна. — Вечерята е почти готова. Хауърд! Майлс и Сам дойдоха!
Домът им ухаеше на политура и вкусни ястия. Хауърд се появи откъм кухнята с бутилка вино в едната ръка и тирбушон в другата. Със заучено движение Шърли даде на заден ход към столовата, като по този начин направи място на почти запушилия напряко коридора Хауърд да мине, после се върна чевръсто в кухнята.
— А, ето ги и нашите добри самаряни — избоботи Хауърд. — Как върви сутиенният бизнес, Сами? Изправили ли сте се гърди в гърди срещу рецесията?
— Напротив, бизнесът успя изненадващо да омекоти удара, Хауърд — отвърна Саманта.
Хауърд избухна в буен смях, а Саманта не се съмняваше, че щеше и да я шляпне по задника, ако ръцете му не бяха заети с тирбушона и шишето. Възприемаше леките пощипвания и пошляпвания от свекър си като изява на безвреден ексхибиционизъм от страна на човек, който толкова е надебелял и остарял, че друго не му и остава; така или иначе. Шърли адски им се тровеше, за най-огромно удоволствие на Саманта. Не че Шърли даваше открита изява на раздразнението си; нито усмивката й трепваше, нито отслабваше тонът й на разумна сговорчивост, но всеки неблагоприличен жест от страна на Хауърд задължително биваше последван след мъничко от обвита в пух, но въпреки това бодлива стреличка по адрес на снахата. Било то за все по-нарастващите училищни такси на момичетата, загриженост по отношение на диетата на Саманта, въпрос към Майлс не намира ли, че Мери Феърбрадър всъщност има много хубавичко телце — Саманта понасяше всичко с усмивка и чак по-късно си отмъщаваше на Майлс.