— Здрасти, Мо! — рече Майлс и влезе пред Саманта в така наречения „салон“ на Хауърд и Шърли. — Не очаквах и ти да си тук!
— Здравей, красавецо! — отвърна Морийн с дълбокия си дрезгав глас. — Дай една целувка.
Деловата партньорка на Хауърд бе приседнала на крайчеца на дивана и стискаше чашка с шери. Облечена бе в рокля с наситен розов цвят, тъмни чорапи и лачени обувки с висок ток. Гарвановочерната й коса бе тупирана и обилно наръсена с лак, а лицето й под нея бе бледо и наподобяващо на маймунско, с щедро нанесено яркорозово червило, което се сбръчка, когато Майлс се приведе да я целуне по бузата.
— Говорим си за работа. Какво ще правим с новото кафе. Здравей, Сам, сладурано — добави Морийн и потупа дивана до себе си. — Ох, ама ти наистина изглеждаш страхотно с този тен. От Ибиса ли ти остана? Сядай тук до мен. Голям шок трябва да си преживяла в голф клуба. Представям си какъв кошмар е било.
— Абсолютно — съгласи се Саманта.
И ето че най-после й се удаде случай да разкаже някому подробно за смъртта на Бари, а Майлс не преставаше да седи на тръни и да търси подходящ момент да я прекъсне. Хауърд им раздаде големите чаши с пино гриджио, като гледаше да не изпусне и една дума от описанието на Саманта. Постепенно, окъпана от интереса на Хауърд и Морийн и усещаща как италианското бяло вино разпалва успокоителен огън в душата й, Саманта като че се отърси от натрупалото се през последните два дни напрежение и бе обзета от крехкото чувство на благосъстояние.
Помещението бе топло и безупречно чисто. На етажерките от двете страни на газовата камина бяха подредени декоративни порцеланови съдове, почти всички посветени на някое важно събитие в живота на кралското семейство или на годишнина от царуването на Елизабет II. Библиотечката в ъгъла съдържаше смес от биографиите на членове на кралската фамилия и луксозните готварски книги, които бяха залели кухнята. Рафтовете и стените бяха окичени и с куп снимки: Майлс и сестричката му Патриша сияеха от поставените в двойна рамка портрети в еднаквите си училищни униформи; двете дъщери на Майлс и Саманта — Лекси и Либи — бяха представени многократно от бебешките им години до тийнейджърска възраст. Саманта присъстваше само еднократно в семейната галерия, но затова пък на една от най-големите и най-видни снимки: сватбената им фотография с Майлс от преди шестнайсет години. Майлс изглеждаше млад и красив, с пронизващ синеок поглед, присвит право към обектива, но очите на Саманта бяха полупримигнали, а лицето й извърнато настрана, с гушка, удвоена от усмивката й към друг фотограф. Белият сатен на роклята бе яко опънат над наедрелите от ранната бременност гърди и това я правеше да изглежда грамадна.
Тънките като орлови нокти пръсти на едната ръка на Морийн си играеха с верижката, която никога не сваляше от врата си и от която висяха разпятие и халката от брака й с покойния й съпруг. Когато Саманта стигна до момента, в който докторката беше казала на Мери, че нищо повече не могат да сторят, Морийн положи свободната си длан върху коляното на Саманта и леко го стисна.
— Почвам да поднасям вечерята! — провикна се Шърли.
Колкото и неохотно да беше дошла, Саманта вече усещаше колко се е подобрило настроението й след отминалите два дни. Морийн и Хауърд се отнасяха към нея като към героиня, но и като към инвалид; и двамата я потупаха леко по гърба, докато минаваше покрай тях на път към трапезарията.
Шърли бе намалила реостата на осветлението и бе запалила дълги розови свещи, които отиваха на тапетите и на най-официалните й салфетки. Наблюдавано в полумрака през издигащата се от супените чинии пара, дори широкото червендалесто лице на Хауърд бе добило полунеземен вид. Стигнала почти до дъното на голямата си винена чаша, Саманта си помисли колко смешно щеше да е, ако сега Хауърд предложеше да проведат спиритически сеанс, та да чуят и самия Бари как би описал събитията пред голф клуба.
— Добре — рече басово Хауърд. — Предлагам да вдигнем чаши за Бари Феърбрадър.
— Почти сигурно е, че беше получил аневризма — съобщи Майлс в мига, в който оставиха чашите си върху покривката. И вътрешно се зарадва, че беше спестил тази информация на Саманта, която сто на сто щеше да я включи само мимоходом в разказа си пред Морийн и Хауърд. — Гавин звъннал на Мери да й изкаже съболезнованията на фирмата и да уточни какво ще правят със завещанието, при което Мери му го потвърдила. Става дума за артерия в главата му, която се подула и спукала (беше проверил значението на термина в интернет веднага след като беше установил как точно се изписва, още там, в офиса си, след като бяха разговаряли с Гавин). Можело е да се случи по всяко време. Имал е нещо като вроден дефект.