— Ужас — отбеляза Хауърд; и точно в този момент забеляза, че чашата на Саманта е празна, и се надигна от стола си да й налее.
Шърли продължи известно време да отпива от бульона си с вежди, вдигнати едва ли не до линията на косата й. В знак на предизвикателство, Саманта дръпна още една яка глътка вино.
— Няма да ми повярвате — рече с леко надебелял език, — но ми се стори, че го зърнах на идване. В тъмното. Бари.
— Сигурно е бил някой от братята му — отряза я пренебрежително Шърли. — Много си приличат.
Морийн обаче изкудкудяка така силно, че заглуши Шърли:
— И аз имам чувството, че го видях моя Кен вечерта след като почина. Ясно като бял ден: стоеше в градината и ме гледаше през кухненския прозорец. Насред розите.
Никой не й отговори; историята я бяха чували и преди. Измина цяла минута, накъсвана единствено от сърбания, после Морийн пак изграчи с гарванския си глас:
— Той, Гавин, е доста гъст с Феърбрадърови, нали, Майлс? Нали играе скуош с Бари? Играеше, по-скоро.
— Да. Бари го размазваше от бой по веднъж седмично. Гавин трябва да е много смотан играч, като имаме предвид, че Бари беше с цели десет години по-стар от него.
По озарените от свещите лица на трите жени около масата цъфнаха почти еднакви изрази на самодоволна развеселеност. Ако не друго, обединяваше ги леко перверзният им интерес към жилестия по-млад бизнес съдружник на Майлс. Що се отнасяше поне до Морийн, ставаше дума за изява на неуталожимия й апетит за всякакви пагфърдски клюки, сред които похожденията на един млад ерген са първокачествена стока. Шърли изпитваше особено удоволствие от слушането на всякакви подробности за недостатъците и комплексите на Гавин, на чийто фон изпъкваха още по-силно постиженията и успехите на двете божества в живота й — Хауърд и Майлс. У Саманта обаче пасивността и предпазливостта на Гавин пробуждаха единствено котешка жестокост: създаваха у нея могъща страст да види как някой сурогат на женствеността му бие шамари, строява го или го малтретира по друг начин. Когато се срещнеха, самата тя си позволяваше да го тероризира по малко и изпитваше удоволствие от убеждението си, че той я намира за непреодолима, неуправляема.
— Какво става напоследък с дамата на сърцето му от Лондон? — попита Морийн.
— Тя вече не е в Лондон, Мо. Пренесла се е на „Хоуп Стрийт“ — намеси се Майлс. — Но мен ако ме питаш, той май силно съжалява, че изобщо се е захванал с нея. Нали го знаеш що за стока е Гавин. Страхливец по рождение.
Майлс беше завършил гимназията няколко години преди Гавин, поради което сигурно цял живот щеше да се изказва високомерно за някогашния „заек“, а сега — негов съдружник.
— Коя? Една черноока ли? С много къса подстрижка?
— Същата — рече Майлс. — Работи в „Социални грижи“. С плоски обувки.
— Значи, вече сме я виждали в гастронома, нали, Хау? — възкликна Морийн. — Ама нещо няма вид на добра домакиня, поне ако се съди по външния й вид.
След супата им поднесоха свинско печено. Благодарение на редовното доливане на чашата й от Хауърд, Саманта се плъзгаше постепенно към доволно напиване, при все че нещо вътре в нея протестираше отчаяно, като отнесен в морето давещ се. При което тя се опита да го удави в още вино.
Над масата се разстла пауза, сякаш бе чиста покривка — девствена и очакваща, но този път всички като да усещаха, че честта да зададе новата тема се пада на Хауърд. Той продължи известно време да се храни на големи хапки, промивани с вино, и се правеше, че не усеща вперените в него погледи. Накрая, след като опразни чинията си, попи ъгълчетата на устата си със салфетката и проговори:
— Да, интересно е какво сега ще стане в съвета. — Принуди се да млъкне, за да потисне мощно оригване; за секунда имаше вид като че ще повърне. Удари се с юмрук по гърдите. — Пардон. Но наистина ще е безкрайно интересно. В отсъствието на Феърбрадър — в делови стил, Хауърд се бе върнал към обичайната за него форма на името — не виждам как статията му ще се появи във вестника. Освен ако с това не се заеме Бръмбезспир, естествено — добави.
Хауърд лично бе нарекъл Парминдер Джаванда „Бръмбезспир Бхуто“ след първата й проява като общински съветник. Прякорът се ползваше с голяма популярност сред антифийлдци.