— Но и тя ще се нуждае от подкрепа; сама в никакъв случай няма да успее да им противостои — отвърна Колин. — А и ти гарантирам, че Хауърд Молисън вече подготвя някоя марионетка да заеме мястото на Бари. Вероятно отсега…
— О, Колин…
— Бас държа! Нима не го познаваш?
Забравени, листовете от скута му се стекоха като равномерен бял водопад върху пода.
— Искам да го направя в памет на Бари. Да поема нещата от там, докъдето той ги докара. Да не допусна делото му да изчезне яко дим. Освен дето разполагам и с необходимите аргументи. Той вечно разправяше какви възможности му се били удали, които иначе изобщо нямало да има, а и не забравяй колко много правеше и самият той за околните. Категорично съм решен да се кандидатирам. Още утре ще проуча какви стъпки ще е нужно да предприема.
— Хубаво — съгласи се Теса.
От дългогодишен опит знаеше, че няма смисъл да се противопоставя още на първите изблици на ентусиазъм от страна на Колин, ако не искаше да засили докрай решителността му да се задейства. Но същите тези години бяха научили и Колин, че Теса често бе склонна да изразява съгласие, преди да изкаже възраженията си. Този вид разговори помежду им вечно бяха пропити от общия им, неизказан спомен за онази отдавна заровена тайна. Теса страдаше от чувството, че му е задължена. А и той беше на мнение, че тя му е длъжна.
— Точно така съм си наумил да постъпя, Теса.
— Разбирам те, Колин.
И Теса се надигна от стола си, чудейки се дали ще има силата да се изкатери до горе.
— Няма ли да си лягаш?
— Само минутка още. Искам първо да допрегледам тия неща.
Вече събираше нападалите по пода разпечатки; безумното му ново начинание сякаш го бе заредило с някаква трескава енергия.
В спалнята им Теса се заразсъблича бавно. Земното притегляне като че се беше засилило — толкова трудно й бе да помръдне крайниците си и да се пребори със заялия цип. Облече си нощницата и влезе в банята, откъдето чуваше как Фатс се движи из стаята над главата й. Напоследък се чувстваше ужасно самотна и изцедена от постоянното лавиране между съпруг и син, които на практика съществуваха абсолютно независимо един от друг, с отчуждение, присъщо на хазаин и наемател.
Понечи да свали часовника от китката си и се сети, че от вчера го беше запиляла някъде. Ох, тази умора… все нещо й се губеше… а и как не й мина през ум да се обади на Парминдер? Завлече се до леглото с насълзени очи, тревожна и напрегната.
Сряда
I
След особено тежък сблъсък с майка си, Кристъл Уидън преспа в понеделник и вторник на пода в стаята на приятелката си Ники. Цялата работа почна, когато Кристъл се прибра от градинката, където беше киснала с приятелки, и завари Тери да разговаря със застаналия на прага Обо. Нямаше човек във „Фийлдс“, който да не познава Обо — онзи с възгрозното подуто лице, щърбата усмивка, кръглите бабешки очилца и старото мръсно кожено яке.
— Нали мога да ти ги оставя за някой и друг ден, Тер? Пък и ти ще намажеш от тая работа.
— К’во ш’ти пази? — намеси се Кристъл.
Роби се промуши през нозете на Тери и се вкопчи в коленете на Кристъл. Малкият мразеше в къщата им да идват мъже. Имаше си сериозна причина за това.
— Нищо ма. Компютъри.
— Недей — каза Кристъл на Тери.
Не щеше майка й да разполага с излишни пари. А и не се съмняваше, че при добро желание Обо като нищо можеше да прескочи междинния етап и директно да й се разплати за услугата с пликче хероин.
— Не ги приемай.
Но Тери вече бе казала „да“. Откакто се помнеше Кристъл, майка й вечно казваше „да“ по всеки повод и всекиму: все се съгласяваше, приемаше, примиряваше: Добре де, давай, нямаш проблем.
Кристъл се бе събрала с приятелките си при люлките, под притъмняващото небе. Чувстваше се напрегната и раздразнителна. Някак си не съумяваше да възприеме факта, че господин Феърбрадър е мъртъв, а в същото време усещаше юмручните удари по корема си, от които й идеше да цапардоса някого. На всичко отгоре я мъчеше и чувството за вина за това, че бе откраднала ръчния часовник на Теса Уол. Ама и тя, тъпата кучка, защо го остави под носа й, а после взе, че и затвори очи? Какво друго можеше да очаква?
Не й помагаше и това, че е с други хора. Джема непрекъснато я занасяше на тема Фатс Уол, та на Кристъл по някое време й писна, нахвърли й се и се наложи Ники и Лиан да я възпират. Тогава Кристъл си тръгна вбесена към дома, където завари вече пристигналите компютри на Обо. Роби се мъчеше да се покатери по наредените в предната стая кашони, а Тери го зяпаше в пълно забвение с разпилени в нозете й прибори за инжектиране. Ненапразно Кристъл се бе ужасявала от мисълта, че Обо може да плати на Тери с пликче хероин.