— Здрасти. Казвам се Кей и замествам временно Мати. А ти вероятно си Кристъл.
— Аз съм — отвърна Кристъл, но не си направи труда да отвърне на усмивката на Кей.
Въведе я във всекидневната и я остави да оцени новата й, макар и не пълна, чистота: празният пепелник беше натикан с повечето въргаляли се наоколо дотогава неща по потрошените етажерки. Мокетът все още си беше мръсен, понеже прахосмукачката не работеше, кърпата и цинковият крем бяха зарязани насред стаята, а една от миниатюрните колички на Роби се кипреше на ръба на пластмасовия леген. Кристъл се беше мъчила да заплесва детето с автомобилчето, за да може да му почисти задника.
— Роби е на градина — уведоми тя Кей. — Заведох го. Пак му сложих гащи. Тя все му слага памперси, хем съм й казала да не го прави. Намазах му дупето с крем. Ще му мине, само се е подсякъл.
Кей отново й се усмихна. А Кристъл надникна през вратата и се провикна:
— Мамо!
Тери се появи от кухнята по стар мръсен пуловер и джинси, но поне изглеждаше по-добре, като се беше попокрила.
— Здравей, Тери — каза Кей.
— К’во п’а’иш? — попита Тери и опъна яко цигарата.
— Сядай там — нареди й Кристъл, а майката я послуша и се сви на същия стол като предния път. — Чай или нещо друго да искаш? — обърна се Кристъл към Кей.
— С най-голямо удоволствие — отвърна Кей, седна и отвори преписката. — Благодаря.
Кристъл излезе забързана от стаята. Но се вслушваше в разговора им; мъчеше се да разбере какво казва Кей на майка й.
— Предполагам, че не очакваше да се върна толкова скоро, Тери — чу как каза Кей (ама че странен акцент имаше тая жена: май беше лондонски, като на оная наперена нова кучка в училището, дето половината момчета й се топорчеха), но да ти кажа, вчера много се притесних за Роби. Кристъл разправя, че днес пак бил на градина.
— Ъхъ — потвърди Тери. — Тя го заве’е. Тая сут’ин се п’иб’а.
— Прибра ли се, казваш? Че къде е била?
— Бях на гости с преспиване у една приятелка — втурна се обратно в дневната Кристъл, да изложи собствената си позиция.
— Така е. Ама си дойде от’ано — рече Тери.
Кристъл се върна при чайника. А той така се разсъска и разсвири, като кипваше, че не можа нищо да чуе от разговора между майка й и служителката. Шльопна по малко мляко направо върху торбичките с чая и в желанието си да не изпусне нищо, се понесе с парещите чаши към дневната точно в мига, в който Кей казваше:
— … разговарях вчера с госпожа Харпър от детската градина…
— Ма’ни я тая кучка — намеси се Тери.
— Заповядай — каза Кристъл на Кей, постави чашите с чая на пода и извъртя едната така, че дръжката й да сочи към гостенката.
— Много благодаря — каза Кей. — Тери, според госпожа Харпър Роби бил натрупал много отсъствия през последните три месеца. Доколкото усещам, от доста време не му се е събирала пълна седмица, нали така?
— К’во? — рече Тери. — Ъъ. Не, има. Само вчера дето о’съст’а. И като го б’леше гъ’лото.
— И кога е било това?
— Кое? А, няма и месец… месец и по’о’ина… ’начи.
Кристъл приседна на страничната облегалка на креслото на майка й. От висотата на своето положение впери яден поглед в Кей, предъвквайки енергично дъвката си, скръстила ръце като майка си. В скута на Кей се мъдреше дебела разтворена папка. Кристъл мразеше папките. Записват в тях всякакви глупости по твой адрес, после ги използват срещу теб.
— Аз оставям Роби в градината — каза. — На път за училище.
— Да, но според госпожа Харпър присъствието му е станало доста нередовно — подчерта Кей, забила поглед в бележките, които си бе водила по време на разговора с директорката на детската градина. Работата е там, Тери, че когато миналата година са ти върнали Роби, ти си поела най-сериозен ангажимент да не го махаш от детската градина.
— Не съм го махала, да му е… — подхвана Тери.
— Не. Няма да псуваш, разбра ли? — прекъсна я силно Кристъл. После се обърна към Кей: — Беше болен, нали разбираш? Сливиците му се подуха. Докторът му предписа антибиотик.
— И кога стана това?
— Ами… преди около три седмици — абе точно след…
— По време на вчерашното ми посещение, Тери — обърна се Кей пак към майката на Роби (в това време Кристъл дъвчеше енергично, а ръцете й оформяха двойна бариера пред гърдите й), — ми направи впечатление, че ти е много трудно да реагираш на нуждите на Роби.