Кристъл сведе очи към майка си. Собственото й сплескано върху облегалката бедро бе два пъти по-широко от онова на Тери.
— Н’съм… изо’що… — Но Тери реши да смени тактиката. — Нищо му няма.
Подозрението се спусна като сянка на кръжащ лешояд върху душата на Кристъл.
— Тери, ти току-що се беше бола, когато пристигнах вчера, нали?
— Изо’що не съм, да му еба майката! Изо’що ти се заблу… д’еба… нищо не съм се бола…
Някаква тежест се стовари върху белите дробове на Кристъл и ушите й закънтяха. Оня Обо сигурно й е дал не едно пакетче, а цяла пачка. И жената от „Социални грижи“ я е заварила точно като е фазирала. А при следващото си посещение в „Белчапъл“ Тери ще даде положителна проба и пак ще я изхвърлят…
(… а без метадон ще се върнат пак на онова кошмарно място, където Тери отново ще подивее, пак ще започне да поема хуйове на непознати в щърбата си уста, за да захранва вените си. И пак ще им вземат Роби, този път може би — окончателно. От ключодържателя в джоба на Кристъл висеше червено пластмасово сърчице, а в него — снимка на Роби на една годинка. И сърцето на Кристъл заби по онзи начин, по който туптеше, когато гребеше с пълна сила, когато опъваше веслата през водата, чуваше как пеят мускулите й и гледаше как останалите от екипажа се пързалят назад…)
— Да му еба… — извика, но никой не я чу, понеже Тери продължаваше да крещи на Кей, която седеше видимо невъзмутима с чашата си чай в ръце.
— Не съм се бола, да му еба майката, нищо не мо’еш да дока’еш…
— Шибана тъпа глупачка — провикна се още по-силно Кристъл.
— Да си еба майката, ако съм се бола. Д’еба и шибаната лъжа — пищеше направо Тери като попаднало в мрежа животно, което с тръшкането си се омотава още повече. — Изо’що не съм се бола, да ти еба…
— Пак ще те изхвърлят от шибаната им клиника, д’еба и курвата смотана!
— Не смей така да ми гово’иш, да ти го начукам!
— Стига! — опита се да ги надвика Кей, остави чашата си на пода и се изправи, ужасена от онова, което бе предизвикала; след което истински разтревожено се провикна: — Тери! — когато майката се закрепи полуклекнала на другата странична облегалка и двете с Кристъл започнаха да си крещят почти опрели нос в нос, като два гаргойла.
— Кристъл! — изцепи се Кей, когато дъщерята вдигна юмрук.
Кристъл се отблъсна рязко назад от креслото. Усети с изненада стичащата се по бузите й топла течност и в объркването си реши, че е кръв, но когато я обърса, видя по върховете на пръстите си да блестят сълзи — само бистри сълзи.
— Хубаво — каза разстроено Кей. — Дайте сега да се успокоим, ако обичате.
— Ти се успокой, да ти еба майката — отвърна й Кристъл.
Все още цялата разтреперана, обърса с опакото на дланта лицето си, след което войнствено се отправи към креслото на майка си. Тери се отдръпна уплашена, но Кристъл просто взе цигарения пакет, измъкна последната останала цигара и запалката и запали. С цигара в уста обърна гръб на майка си и се отдалечи, мъчейки се да потисне новите сълзи, които й напираха.
— Окей — каза все още правостоящата Кей. — Дайте да седнем и да обсъдим спокойно нещата…
— Стига ма, да ти еба майката — отвърна с безразличие Тери.
— Всичко опира до Роби — подхвана Кей, все още права, не смееща да се отпусне. — Само заради него съм тук. Да направя така, че за него да е добре.
— Голяма работа, че не отишъл на градина — обади се Кристъл от прозореца. — Това да не е престъпление, да му еба майката.
— …д’не е п’ес’ъп’ение, да го… — повтори думите й като слабо ехо Тери.
— Работата не е само в градината. Вчера заварих Роби в окаяно състояние, силно подсечен. На неговата възраст не може и дума да става за памперси.
— Ама ти не ме ли чу, ма? Махнах му шибаните памперси и му обух нормални гащи! — побесня Кристъл.
— Съжалявам, Тери — каза Кей, — но ти изобщо не беше в състояние да се грижиш самостоятелно за едно малко дете.
— Изо’що не съм…
— На мен можеш да ми повтаряш до безкрай, че не си се бола — прекъсна я Кей, а Кристъл долови за пръв път нещо истинско и човешко в гласа на Кей: отчаяние, раздразнение. — В клиниката обаче тестът няма да ти се размине. И знаеш не по-зле от мен, че ще е положителен. А са те предупредили, че това е последната ти възможност, че обезателно ще те изхвърлят.