Мисълта за доброволен труд й се яви по време на най-дългия й разговор с Джулия Фоли, откакто се познаваха, на едно от прекрасните й коледни партита в „Суитлъв Хаус“. Точно тогава научи, че Джулия набирала помощи за педиатричното отделение на местната болница.
— Сега остава да уредим и посещение на някой член на кралското семейство — каза тогава Джулия със зареян над рамото на Шърли по посока на входната врата поглед. — Ще помоля Обри да си поприказва по този въпрос с Норман Бейли. Извинявай, но трябва да посрещна Лорънс…
И заряза изправената до рояла Шърли да казва „О, да, разбира се“ на празния въздух. Нямаше си представа кой е този Норман Бейли, но главата й се замая от мисълта. И още на другия ден, без да каже и дума на Хауърд какво си е наумила, се обади в „Саутуест Дженерал“ и пожела да постъпи като доброволец. А след като се убеди, че за целта се изисква единствено да имаш безупречна характеристика, здрав разум и яки нозе, настоя да й изпратят формуляра за кандидатстване.
Доброволният труд разкри пред Шърли цял нов славен свят — мечтата, която Джулия Фоли бе посяла неволно в душата й там, до рояла: Шърли, застанала права с благоприлично хванати пред себе си ръце, с провесен от врата ламиниран пропуск, докато кралицата се придвижва бавно по редицата сияещи помощници. Представяше си как изпълнява безупречен реверанс, с който привлича вниманието на Нейно Величество, която спира да си побъбри с нея и поздравява Шърли за това, че толкова щедро отдава свободното си време… фотографската светкавица и снимката в утрешните вестници… Кралицата разговаря с болничната доброволка г-жа Шърли Молисън… А когато понякога Шърли успееше наистина да се съсредоточи върху въображаемата сцена, биваше обзета от едно едва ли не свято усещане.
Освен това доброволният труд в болницата беше дал на Шърли бляскаво ново оръжие, с което да поокастри превземките на Морийн. Откакто вдовицата на Кен се превърна, като някоя Пепеляшка, от магазинерка в бизнес съдружник, бе взела да си вири носа по начин, който буквално вбесяваше Шърли (въпреки всепонасящата й котешка усмивка). Но ето че Шърли бе успяла да си възвърне по-високата кота: и тя работеше, но не за да печели, а от сърдечна доброта. Да си доброволец, бе признак на висококласност — работа за жени, които не се нуждаят от повече пари, жени като нея и Джулия Фоли. Да не говорим, че болницата осигуряваше на Шърли и достъп до една много по-огромна мина от клюки, с които да удави досадните приказки на Морийн за новото им кафе.
В днешното утро Шърли обяви с твърд тон на завеждащия доброволците предпочитанията си към двайсет и осмо отделение и съответно бе изпратена именно в онкологията. Точно там, в двайсет и осмо отделение, бе единствената й приятелка изсред медицинските сестри; по-младите сестрички поначало се отнасяха с неприязън и покровителстване към доброволките за разлика от Рут Прайс, която съвсем скоро се бе върнала към сестринската професия след шестнайсетгодишно прекъсване и която от самото начало се беше държала очарователно. И както Шърли бе подчертала, връзката им се укрепваше от факта, че и двете бяха пагфърдки.
(При все че, реално погледнато, самата Шърли не беше родом от Пагфърд — майка им беше отгледала и нея, и сестричката й в тесен, разхвърлян апартамент в Ярвил. Майка им пиеше яко; така и не се беше развела с баща им, който въобще не се мяркаше. Местните мъже сякаш знаеха масово името на майка й и го споменаваха с многозначителни подсмихвания… но всичко това беше останало в далечното минало, а Шърли бе на мнение, че миналото се разпада, ако не говориш за него. И отказваше да си го спомни.)
Шърли и Рут се срещнаха радушно, но от много работа им остана време само колкото да разменят по някоя повърхностна приказка относно внезапната кончина на Бари Феърбрадър. Успяха обаче да се уговорят да обядват заедно в дванайсет и половина и Шърли отиде да докара количката с прочитните книги.
Чувстваше се в прекрасно настроение. Виждаше бъдещето съвсем ясно, сякаш вече се е сбъднало. Хауърд, Майлс и Обри Фоли ще се обединят и ще отрежат завинаги „Фийлдс“, а това ще е повод за празнична вечеря в „Суитлъв Хаус“…