— Но смятам, че добре си живеят — въздъхна Шърли с престорен оптимизъм. — Майлс постъпи така, както трябваше; не бих и допуснала нещо друго. А момиченцата им са един разкош. Жалко само, че Майлс остана без син; щеше да е прекрасен мъжки татко. Но Сам отказа да ражда трето.
Рут трупаше с възторг всяка трошица от завоалираната критика на Шърли по адрес на снаха й. Поначало се бе подразнила силно от Саманта още преди години, когато отведе четиригодишния си син Андрю в детската градина към „Сейнт Томас“ и там се запозна със Саманта и дъщеря й Лекси. С шумния си смях, безграничното си деколте и предварително подготвените за останалите майки двусмислени шеги, Саманта създаде у Рут впечатлението за опасна стръвница. Години наред Рут имаше възможността да наблюдава с презрение как Саманта пъчи масивната си гръд, докато приказва с Викрам Джаванда по време на родителските срещи, и гледаше да насочва Саймън плътно покрай стените на класната стая, та да не му се налага да разговаря с нея.
Шърли продължаваше да препредава от втора ръка историята с последното пътешествие на Бари, стремейки се да отдава максимална заслуга на Майлс за бързата му реакция да извикат линейка, за оказаната на Мери Феърбрадър подкрепа, за настояването му да остане с нея в болницата до пристигането на съпрузите Уол. Рут я слушаше внимателно, но и с известно нетърпение; Шърли й беше далече по-забавна, когато изброяваше недостатъците на Саманта, отколкото, като хвалеше добродетелите на Майлс. Да не говорим, че през цялото време на Рут й напираше отвътре нещо вълнуващо, което умираше да съобщи на Шърли.
— Доколкото разбирам, в общинския съвет се е появило свободно място — рече Рут в мига, в който Шърли докара разказа си до там, където Майлс и Саманта напускат сцената в полза на Колин и Теса Уол.
— По-правилно е да се каже „вакантен пост“ — поправи я тактично Шърли.
Рут пое дълбоко дъх:
— Саймън — обяви, развълнувана от самия факт на огласяването на новината, — се кани да се кандидатира!
Шърли се засмя автоматично, вдигна вежди в израз на учтива изненада и отпи от чая, за да прикрие лицето си. Рут така и не разбра, че с изказването си е разтревожила своята приятелка. Поначало очакваше Шърли да се зарадва на мисълта, че съпрузите им ще седят един до друг в общинския съвет, и дори смътно си представяше, че Шърли ще може някак си да й помогне.
— Снощи ме уведоми — продължи с важен тон Рут. — От известно време си го мислел.
Рут все пак бе прогонила от мозъка си разни други неща, които Саймън беше споменал — възможността например той да поеме подкупите от „Грейс“, за да останат контрактори към съвета, — както прогонваше оттам всички дребни Саймънови хитрини, всичките му незначителни престъпленийца.
— Нямах представа, че Саймън има желание да участва в местната управа — каза Шърли с лек, приятен тон.
— О, да, изгаря от желание — рече Рут, която също не бе имала подобна представа.
— Да не би да е разговарял с доктор Джаванда? — попита Шърли и пак отпи от чая си. — Идеята му да се кандидатира от нея ли е?
Рут изпадна в пълно неведение, което се изписа и по лицето й.
— Не, аз… Саймън от години не е ходил на лекар. Страшно здрав човек е, искам да кажа.
Шърли се усмихна. Ако Саймън действа самостоятелно, без подкрепа от фракцията на Джаванда, не би представлявал почти никаква заплаха. Всъщност дори й дожаля за Рут заради неприятната изненада, която я очакваше. Та нали самата тя, Шърли, която познава всяка що-годе важна личност в Пагфърд, щеше яко да се затрудни, ако съпругът на Рут цъфнеше в гастронома. Горката Рут! Кого очаква всъщност да гласува за мъжа й? Но пък, от друга страна, Шърли си даваше сметка, че е длъжна да зададе поне онзи въпрос, който най-вече щеше да интересува Хауърд и Обри.
— Саймън нали е кореняк пагфърдчанин?
— Не е. Родом е от „Фийлдс“ — отвърна Рут.
— Аа — каза Шърли.
Отлепи станиола от киселото си мляко и хапна замислено една лъжица. Независимо от избираемостта му, не беше зле да знаят, че Саймън вероятно ще е с профийлдски уклон.
— На уебсайта нали ще пише как да издигнеш кандидатурата си? — попита Рут, все още разчитайки на късен изблик на услужливост и ентусиазъм.
— О, да. Предполагам — отговори разсеяно Шърли.