III
Последният учебен час в сряда следобед за Андрю, Фатс и още двайсет и седем души бе по спазматика — вторият по елементарност курс по математика, воден от най-некомпетентната учителка сред математичките — току-що завършила млада жена с лице на петна, която изобщо не умееше да поддържа ред и дисциплина и често беше готова да ревне. Фатс, който предишната година се бе зарекъл да не си дава никакъв зор в учението, бе преместен тук от най-трудния математически поток. А Андрю, който цял живот се бореше с числата, пък изпитваше ужас да не вземат да го прехвърлят в най-нисшия поток при Кристъл Уидън и братовчед й Дейн Тъли.
Андрю и Фатс седяха един до друг на последния ред в класната стая. От време на време, като му писнеше да клоуничи пред класа или да ги предизвиква към все по-големи лудории, Фатс се опитваше да обясни на Андрю как се събират числа. Шумът около тях бе оглушителен. Госпожица Харви се мъчеше да ги надвика с молби да млъкнат. По тетрадките се изписваха и рисуваха неприлични работи; ученици се разхождаха от чин на чин и стържеха с краката на столовете по пода; щом госпожица Харви обърнеше гръб, навсякъде политаха книжни самолетчета. Понякога Фатс си намираше повод да прекоси стаята, при което имитираше скокливата схваната походка на Гнездото. Изобщо тук чувството за хумор на Фатс изпростяваше тотално; виж, по английски, където двамата с Андрю бяха в най-горния поток, не му се налагаше да прибягва до материал из репертоара на Гнездото, за да предизвиква смях.
Точно пред Андрю седеше Сухвиндер Джаванда. Преди много години, в началното училище, и Андрю, и Фатс, и останалите момчета постоянно дърпаха Сухвиндер за дългата й синьо-черна плитка — най-лесното за хващане нещо, когато играеха на гоненица, а и изкушаваща тогава, както и сега, със самото си висене по целия й гръб, но невидима за учителката. Андрю отдавна бе изгубил всякакво желание да я дърпа или да се докосва до която и да било част от Сухвиндер; тя бе едно от малкото момичета, по които очите му се плъзгаха без капка интерес. Откакто Фатс му насочи вниманието, бе взел да забелязва мекия черен мъх над горната й устна. Каката на Сухвиндер, Джасвант, притежаваше стройна, заоблена фигура с тънка талия и с личице, което, до появата на Гая, на Андрю му се струваше красиво: с високи скули, гладка златиста кожа и бадемови, течнокафяви очи. Но за Андрю, естествено, Джасвант си остана недостижима: с две години по-голяма от него, най-умното момиче сред дванайсетокласниците и с аурата, че усеща до последното надървяне собствените си прелести.
Сухвиндер бе единствена в стаята, която не вдигаше абсолютно никакъв шум. Превила гръб и забила нос в тетрадката, съсредоточаването й като че я бе обвило в пашкул. Беше дръпнала левия ръкав на жилетката си така, че да покрие цялата й длан, и стискаше в юмрук ръба му. Пълната й неподвижност буквално биеше на очи.
— Великият хермафродит е застинал в покой — измърмори Фатс, забил поглед в тила на Сухвиндер. — Мустакат, но и цицорест, този космат мъж-жена и до ден-днешен изправя науката пред загадъчни противоречия.
Андрю се изкикоти, при все че се чувстваше доста неловко. По-смешно щеше да му е, ако знаеше, че приказките на Фатс не стигат до Сухвиндер. Последния път, когато ходи у Фатс, той му беше показал съобщенията, които поствал редовно на фейсбук страницата на Сухвиндер. Претърсил разни страници за окосменост в интернет и сега ежедневно й пращал данни и снимки от тях.
Не че не беше смешно някак си, но на Андрю си му беше неудобно. Честно казано, Сухвиндер ни най-малко не го заслужаваше — и изобщо не се противопоставяше. А на Андрю му беше най-добре, когато Фатс насочваше злобния си език към авторитетни фигури, към превзети и самодоволни хора.
— Откъснат от своето брадато, носещо сутиени стадо — продължаваше Фатс, — той седи замислен и се чуди дали няма да му отива, ако си пусне и брадичка.
Андрю се изсмя, после се почувства виновен, но Фатс загуби интерес и пренасочи вниманието си към това, да превърне всяка нула върху страницата от учебника в сбръчкан анус. Андрю пък възобнови чуденето си къде точно ще трябва да премести десетичната точка и се замисли за предстоящото прибиране у дома с автобуса — и за Гая. На връщане от училище към къщи му беше много по-трудно да си намери място, от което да я държи в полезрението си; много често като стигнеше до автобуса, установяваше, че всички места около нея вече са заети или че останалите свободни места са прекалено отдалечени. Споделеното помежду им веселие от училищното събрание в понеделник сутринта не бе довело до нищо. И през двете последвали сутрини не бе го погледнала в автобуса, нито бе показала по друг начин, че подозира за съществуването му. Откакто се бе влюбил преди четири седмици, Андрю така и не беше разменил и една дума с нея. Докато часът по спазматика още кънтеше в ушите му, Андрю се напъна да си подготви дебютния лаф. Ама в понеделник на събранието голям смях падна…