— Какво ти е, Сухвиндер?
Госпожица Харви, както се беше навела да провери работата на Сухвиндер, изведнъж впи поглед в лицето й. Андрю забеляза как Сухвиндер кимна и все още приведена над тетрадката, закри лицето си с ръце.
— Уола! — прошепна театрално Кевин Купър от чина си през два реда пред тях. — Уола! Фъстък!
Искаше да привлече вниманието им върху нещо, което вече им беше известно: ако се съдеше по лекото потръпване на раменете й, Сухвиндер плачеше, а госпожица Харви полагаше безнадеждни, измъчени усилия да разбере какво й е. Усетил поредния спад в учителската бдителност, класът взе да вдига още по-силен шум.
— Фъстък! Уола!
Андрю така и не беше успял да реши дали Кевин Купър дразни хората умишлено, или без да иска, но така или иначе, притежаваше безпогрешното свойство да им лази по нервите. Прякорът „Фъстък“ беше адски стар: така му викаха на Андрю в основното училище и той поначало го ненавиждаше. Фатс беше наложил демодирането на прякора с това, че бе отказал изобщо да го използва; по принцип Фатс беше крайният съдник по всички въпроси от този род. А Купър дори и прякора на Фатс не беше налучкал: „Уола“ се бе наложил, но само за известно време, и то през отминалата учебна година.
— Фъстък! Уола!
— Еби се в гъза бе, тъпунгер — изсъска Фатс на Купър.
А самият Купър се бе провесил през облегалката на седалката си, за да вижда по-добре Сухвиндер, която се бе превила така, че лицето й направо опираше в чина, а до нея бе приклекнала госпожица Харви, кършеща смешно ръце, нямаща право да я докосва, а и неспособна да се сдобие с обяснение за страданието й. Необичайната суматоха бе забелязана и от още неколцина, които бяха вперили поглед нататък; но на първите редици момчетата продължаваха да лудуват, интересуващи се единствено от собственото си забавление. Едно от тях грабна от опразнената катедра на госпожица Харви сухата изтривалка с дървен гръб за черната дъска и я запокити с все сила.
Изтривалката прелетя през стаята и улучи стенния часовник на задната стена, който падна с трясък на пода. От него се разлетяха остри парченца пластмаса и метални чаркове и няколко момичета, включително и госпожица Харви, изпищяха от ужас.
Вратата на класната стая рязко се отвори и се отблъсна с трясък от стената. Настъпи пълно мълчание. На вратата стоеше Гнездото — зачервен от гняв.
— Какво става в тази стая? Какъв е целият този шум?
Госпожица Харви рипна като човече на пружинка от кутийката си и се изпружи до чина на Сухвиндер с виновно изплашено изражение.
— Защо класът ви вдига този безобразен шум, госпожице Харви? Какво става тук?
Госпожица Харви мълчеше като онемяла. Кевин Купър още висеше преметнат и нахилен през гърба на стола си, а очите му шареха от госпожица Харви, през Гнездото, до Фатс и обратно.
Пръв проговори Фатс:
— Абсолютно честно казано, татко, мъчим се да побъркаме горката женица.
Гръмна смях. Шията на госпожица Харви се обезобрази от червен обрив. А Фатс балансираше нехайно на задните крака на стола си със съвсем сериозно изражение и гледаше Гнездото право в очите с предизвикателно безразличие.
— Да не съм чул повече никакъв шум — отсече Гнездото. — Само още веднъж да гъкнете — всички ще ви оставя след часовете за наказание. Ясно ли е? До един!
И затвори вратата след себе си сред гръмогласен смях.
— Нали чухте заместник-директора! — проплака госпожица Харви и изприпка на мястото си пред чиновете. — Пазете тишина! Андрю… и ти, Стюарт — веднага да почистите този боклук! Да не виждам никакви части от часовника по пода!
Разнесе се редовният им вик на възмущение от несправедливата заповед, подкрепен пискливо от две от момичетата. Действителните извършители на разрушителния акт, от които, както бе всеизвестно, госпожица Харви се боеше, се хилеха доволно по местата си. И тъй като до края на училищния ден оставаха само пет минути, Андрю и Фатс се заловиха да протакат чистенето дотам, че да оставят работата несвършена, когато дойдеше краят му. И докато Фатс печелеше допълнителни овации с изпълнението си на скокливата, схваната походка на Гнездото, Сухвиндер тайно обърса очи с ръкава около китката си и отново потъна в забвение.