Когато би звънецът, госпожица Харви дори не направи опит да овладее или задържи гръмотевичното втурване към вратата. Андрю и Фатс сритаха по-едрите парчета от часовника под шкафовете в дъното на стаята и отново метнаха чанти на рамо.
— Уола! Ей, Уола! — провикна се Кевин Купър, мъчейки се да настигне Андрю и Фатс по коридора. — Ама ти на Гнездото у вас „татко“ ли му викаш? Без ташак? Наистина ли?
Явно си мислеше, че е хванал Фатс натясно; че е научил нещо, което той не би желал да му е известно.
— Много си смотан бе, Купър — каза с досада Фатс, а Андрю се изсмя.
IV
— Доктор Джаванда изостава с петнайсетина минути от графика си — съобщи рецепционистката на Теса.
— Няма страшно. За никъде не бързам.
Беше ранна вечер и прозорците на чакалнята хвърляха ясни сини петна по стените. С Теса чакаха само още двама души: разкривена, хриптяща старица по домашни чехли и млада майка, която се бе зачела в списание, а наскоро проходилото й момиченце ровеше из сандъчето с играчки в ъгъла. Теса взе опърпан стар брой на списание „Хийт“ от масичката в средата, седна и заразглежда снимките. Чакането й даваше допълнително време да си намисли какво точно ще каже на Парминдер.
Бяха разговаряли, макар и накратко, по телефона сутринта. Теса бе изказала разкаяние, че не се е сетила да се обади незабавно на Парминдер за Бари. Парминдер я успокои, че не било толкова важно, каза й да не се излага и че изобщо не била разстроена; но Теса, благодарение на дългогодишния си опит с тънкокожи и крехки души, усети, че под бодливата й черупка Парминдер в действителност е наранена. Опита се да й обясни, че през последните два дни била абсолютно каталясала от разправиите с Мери, Колин, Фатс и Кристъл Уидън, които така се изсипали отгоре й, че загубила способност да мисли за друго, освен за непосредствения проблем, пред който била изправена. Но Парминдер я прекъсна посред многословните й оправдания и й каза най-спокойно, че ще я види по-късно в кабинета си в клиниката.
Белокосият и едър като мечок доктор Крофърд се показа от стаята си, махна радушно на Теса и каза: „Мейси Лофърд?“. При което младата майка видя доста зор да убеди дъщеричката да остави старото телефонче на колела обратно в сандъка с играчките. Както го теглеха нежно за ръка подир доктор Крофърд, детенцето погледна жално през рамо към телефончето, чиито тайни така и нямаше никога да узнае.
След като вратата се затвори след тях, Теса установи, че на лицето й грее глупава усмивка, и бързо промени изражението си. Май и тя бе на път да стане една от ония ужасни възрастни дами, които гукат безразборно и плашат всяко малко дете. А толкова й се искаше да си има и една пухкава русокоса дъщеричка в добавка към кокалестия й мургав син. И като се сети за прохождащия навремето Фатс, си помисли: Не е ли ужасно как дребните призрачета на живите ти деца обитават сърцето ти; и че те никога няма да узнаят, а ако го научат, ще ненавиждат идеята, че растежът им всъщност е бил една неспирна скръб?
Вратата на Парминдер се отвори; Теса вдигна глава.
— Госпожа Уидън — каза Парминдер.
Погледът й срещна този на Теса и й се усмихна, но се получи не точно усмивка, а просто стягане около устата. Дребната възрастна женица с домашните пантофи едва се надигна и последва Парминдер зад паравана. После Теса чу как се затвори вратата на кабинета на Парминдер.
Зачете се в текстовете под поредицата снимки на съпругата на известен футболист, снимана в различните тоалети, които носила през предишните пет дни. И както разглеждаше дългите слаби нозе на младата жена, Теса се запита колко ли по-различен щеше да е животът й, ако и тя беше имала крака като нейните. И нямаше как да не стигне до извода, че вероятно щеше да е съвсем друг. Краката на Теса бяха дебели, безформени и къси; ако зависеше само от нея, щеше вечно да ги крие в ботушки, само дето трудно се намираха такива, чиито ципове да се затварят по прасците й. И се сети как разправяше на едно ячко момиче в консултацията й, че външният вид е без значение и че характерът е много по-важен. Ама че глупости им плямпаме на децата, мина й през ум, докато прелистваше списанието.
Някаква невидима врата се отвори с трясък. И се чу дрезгаво женско негодувание: