— Какво прави Колин?
Теса изпъшка.
— О, Минда… О, божичко. Щял да се кандидатира за мястото на Бари в общинския съвет.
Видимата вертикална бръчка между дебелите тъмни вежди на Парминдер още повече се вдълбочи.
— Ти представяш ли си го Колин да се яви на избори? — запита я Теса, свила юмрук около прогизналите книжни салфетки. — И да работи после с хора като Обри Фоли и Хауърд Молисън? Да се стреми да запълни липсата на Бари, да си втълпява, че трябвало да спечели битката заради Бари… и цялата там отговорност…
— Колин и така носи доста голяма отговорност и в работата си — отбеляза Парминдер.
— Той си знае как се справя — отвърна Теса, без да се замисли. Но се улови, че не проявява вярност към Колин, и пак ревна. Ама то наистина се получаваше глупава ситуация: уж беше влязла в кабинета с мисълта да утеши Парминдер, а ето че сега тя изливаше мъката си. — Нали го знаеш Колин? Всичко взема присърце, всичко приема на лична основа…
— И все пак се справя много добре, като имаш предвид каква му е работата — каза Парминдер.
— Абе така си е — призна уморено Теса. Като че остана без грам сила. — Знам.
Колин май беше единственият, към когото строгата, затворена Парминдер проявяваше истинско съчувствие. От своя страна Колин не даваше и една лоша дума да се издума по неин адрес — беше нейният пагфърдски рицар. „Тя е едно прекрасно джипи срязваше той всеки, който чуеше да я критикува. — По-добра не познавам.“ Но Парминдер не страдаше от излишък на бранители: старата пагфърдска гвардия я недолюбваше заради скъперническото й отношение към антибиотиците и неохотата й да дава повторни рецепти.
— Ако зависи от Хауърд Молисън, избори изобщо няма да има — каза Парминдер.
— В смисъл?
— Разпратил е вече имейл. Получих го преди половин час.
Парминдер включи монитора на компютъра си, чукна паролата и влезе в пощенската си кутия. После извъртя екрана така, че Теса да може да прочете посланието от Хауърд. В първия абзац се изказваха съболезнования по повод кончината на Бари. А във втория се излагаше тезата, че след като вече била изтекла една година от мандата на Бари, по-разумно вероятно било да кооптират негов заместник, а не да повтарят обременителния процес с провеждането на нови избори.
— Явно вече има готов човек — отбеляза Парминдер. — И се мъчи да го вкара, преди останалите да са се усетили. Не бих се учудила, ако става дума за Майлс.
— Изключено — възрази моментално Теса. — Та нали Майлс е бил в болницата с Бари… и толкова тежко понесъл…
— Как може да си толкова наивна, Теса? — каза Парминдер, изненадвайки приятелката си със злобата, която се съдържаше в гласа й. — Ти не можеш да си представиш що за гад е този Хауърд Молисън. Низък, долен човек. Не си имала възможността да го чуеш, когато разбра какво е написал Бари във вестника по повод на „Фийлдс“. Нямаш идея и какво е замислил по адрес на клиниката за наркомании. Почакай малко. Сама ще се убедиш.
Така й се беше разтреперила ръката, че й трябваха няколко опита, докато успее да затвори електронната си поща.
— Ще видиш — повтори. — Давай сега да караме поред. Лора ще трябва скоро да си върви. Чакай първо да ти премеря кръвното.
Парминдер правеше услуга на Теса с това, че я приемаше толкова късно, след училище. Сестрата в клиниката, която живееше в Ярвил, щеше да остави кръвната проба на Теса в болничната лаборатория на път за дома си. Както си беше притеснена и се чувстваше уязвима, Теса нави ръкава на старата зелена жилетка. Лекарката й уви маншета с велкро около бицепса. Ако я гледаше съвсем отблизо, човек нямаше как да не отбележи силната прилика с втората й дъщеря, понеже тогава нямаше да вижда разликата в структурите им (Парминдер беше жилава, а Сухвиндер — едрогърда), но веднага му правеше впечатление приликата в чертите на лицата им: орловият нос, широката уста с пълната долна устна и едрите, кръгли, тъмни очи. Маншетът взе да стяга болезнено мускула на Теса, а Парминдер не откъсваше очи от скалата.
— Сто шейсет и пет на осемдесет и осем — смръщи се Парминдер. — Високо е, Теса, много е високо.
Разопакова с умели, привични движения стерилна спринцовка, изпъна бледата, оръсена с бенки ръка на Теса и пъхна иглата в сгъвката.