Дано проработи.
На екрана се появи бяла стрелкичка и защъка весело според командите на Саймън.
Турникетът на страха бе охлабен; на тримата наблюдаващи изведнъж им олекна; Саймън сне от лицето си неандерталското изражение. Андрю си представи конвейер с японци и японки в бели манти — хората, сглобили този безгрешен компютър, всички с деликатни, сръчни пръсти като онези на Пол; и всички му се кланяха — радушно, цивилизовано и благо. Андрю ги благослови наум заедно със семействата им. Така и нямаше да узнаят колко много беше зависило от това, дали тази конкретна машина ще проработи.
Рут, Андрю и Пол зачакаха търпеливо Саймън да изпробва различните функции на компютъра. А той отваряше менюта, после се затрудняваше в затварянето им, кликваше по иконки, чиито функции не му бяха ясни, объркваше се от последвалото действие, но поне не се намираше повече на платото на опасния гняв. След като се добра с лутане до десктопа си, погледна Рут и каза:
— Ами струва ми се, че е наред, нали?
— Страхотен е! — отвърна моментално тя и се назори да се усмихне, сякаш последният половин час изобщо не се бе състоял, а той беше купил машината от реномираната фирма за електроника „Диксънс“ и бе свързал кабелите й без ни най-малкия намек за насилие. — И е по-бърз. Много по-бърз е от досегашния.
Ама че си тъпа. Та той още не е влязъл в интернет.
— Ъхъ. И на мен така ми се стори.
И изгледа кръвнишки двамата си синове.
— Този е чисто нов и е много скъп, така че от вас се иска да се отнасяте с уважение към него, ясно ли е? И да не разправяте никому, че го имаме — добави Саймън, при което стаята замръзна от новия повей на злоба. — Разбрахме ли се? Разбирате ли какво ви говоря?
Отново кимнаха. Лицето на Пол бе свито в гримаса. Скришом от очите на баща му, нежният му показалец го „заключваше“ като изписваше осморки върху бедрото му.
— И я вземете да пуснете проклетите пердета. Що не сте ги пуснали досега, а?
Защото висим от сума ти време да те гледаме какъв тъп хуй си, затова.
Андрю придърпа пердетата и излезе от всекидневната.
Но дори и след като се добра до стаята си и се излегна на леглото, Андрю пак не успя да възобнови приятните си размишления върху личността на Гая Бодън. Самата перспектива баща му да се кандидатира за съвета изникна от нищото като гигантски айсберг, разпрострял сянката си върху всичко, включително и Гая.
Откакто се помнеше Андрю, Саймън бе доволен пленник на собствената си омраза към околните и бе превърнал своя дом в крепост срещу останалия свят, в която неговата воля бе закон, а семейният климат се определяше ежедневно от моментното му настроение. С годините на Андрю взе полека да му се изяснява, че почти тоталната изолация на семейството му съвсем не е типична, и започна все повече да се срамува от нея. Родителите на приятелите му го разпитваха къде точно живее, тъй като не можеха да се сетят кои са родителите му; или му задаваха уж небрежни въпроси дали майка му, или баща му ще присъства на дадено обществено събитие или мероприятие за набиране на средства. Някои се сещаха коя е Рут от времето, когато Андрю ходеше на начално училище, а майките се събираха на игралната площадка. Рут поначало бе по-общителна от Саймън. Ако не се беше омъжила за такъв темерут, сигурно щеше да прилича и тя на майката на Фатс — да се среща на обеди и вечери с приятелки и да участва активно в градските дела.
В изключително редките случаи, в които Саймън се изправяше пред човек, който според него си заслужаваше да бъде ухажван, моментално възприемаше едно безцеремонно покровителствено поведение, от което на Андрю му призляваше. Мъчеше се да ги надприказва, пускаше неуместни шеги и често настъпваше най-неволно разни мазоли, тъй като нито знаеше нещо за принудителните си събеседници, нито го беше еня. Напоследък Андрю бе почнал да се пита дали Саймън изобщо виждаше другите хора като реални същества.
Така че ни най-малко не можеше да проумее защо баща му изведнъж е обзет от стремежа да се изяви на една по-широка сцена, но пък нямаше и най-малкото съмнение, че го очаква пълен провал. Андрю познаваше други родители, от онези, които спонсорираха велосипедни преходи за набиране на средства за нова коледна светлинна украса на площада или ръководеха скаутски дружини, или образуваха читателски клубове. Саймън не се залавяше с нищо, което изискваше да си сътрудничи с други хора, и изобщо не се интересуваше от каквото и да било, щом не му носеше пряка лична облага.