В кипящото съзнание на Андрю почнаха да изплуват ужасни видения: Саймън произнася реч, изпълнена със същите прозрачни лъжи, които жена му безпрекословно поглъща; Саймън прави неандерталската си физиономия в желанието си да сплаши своя опонент; Саймън изтървава нервите си и почва да плюе по микрофона любимите си мръсни думи: путка, да го еба, пикливец, лайно…
Придърпа лаптопа към себе си, но почти в същия миг го отмести назад. Не посегна и към мобифона на бюрото си. Тревога и срам от подобен порядък не подлежаха на описание нито в чат послание, нито в есемес; налагаше му се да си остане насаме с тях, понеже дори и Фатс нямаше да го разбере, а пък самият той не знаеше как да постъпи.
Петък
Тялото на Бари Феърбрадър бе пренесено в погребалната кантора. Дълбоките черни срезове в белия скалп, наподобяващи дирята на кънки върху леда, бяха скрити под буйната му черна четина. Облечено наново в официалната риза и панталона, които Бари си беше сложил за вечерята по случай годишнината, сега тялото му лежеше изстинало, восъчно и празно под звуците на тиха музика в едва осветената зала за поклонения. С помощта на дискретен грим бяха придали жизненоподобен блясък на кожата му. Човек почти оставаше с чувството, че го гледа как спи — но не съвсем.
В навечерието на погребението двамата му братя, вдовицата му и четирите им деца отидоха да се сбогуват за последно с покойника. Мери почти до последния момент не можа да реши дали да даде на децата възможност да видят тленните останки на татко им. Деклън беше чувствително момче и страдаше често от кошмари. Но така, както нерешителността продължаваше да я тресе с все сила, в петък следобед се получи неочакван обрат.
Колин Уол, по прякор Гнездото, обяви, че и той възнамерява да се сбогува с покойния Бари. Това вече дойде съвсем отгоре на Мери, която обикновено бе сговорчива и неконфликтна. Още при разговора с Теса по телефона гласът й премина във фалцет; после пак се разплака и допълни, че не желаела ни най-малко покрай Бари да се точи дълга опашка от поклонници, че предпочитала всичко да остане в рамките на един семеен ритуал… Преливащата от извинения Теса й обяви, че напълно я разбира, и пое върху себе си отговорността да обясни всичко на Колин, който пък се оттегли в покрусено, обидено мълчание.
Искал просто да остане насаме с покойника и да отдаде безмълвна почит на човека, който заемал уникално място в живота му. Колин бе изливал в ухото на Бари истини и тайни, които с никого друг не бе споделял, а кафявите очички на Бари, светнали като на червеношийка, не бяха преставали да го гледат с топлота и съчувствие. Бари бе най-близкият приятел в живота на Колин и бе създал у него изживяване за мъжка дружба, каквото нито бе познавал до преместването си в Пагфърд, нито надали повече щеше да срещне. Самият факт, че Колин — вечният, в собствените му очи, аутсайдер и чешит, възприемащ живота единствено като ежедневна битка за съществувание — бе успял да завърже дружба с веселия и популярен вечен оптимист Бари, се равняваше на едно малко чудо. Така че Колин прегърна плътно към себе си малкото останало му достойнство, закле се никога да не се сърди за това на Мери и прекара остатъка от деня в медитиране на тема: колко неминуемо изненадан и обиден щеше да е Бари, ако научеше за проявеното от жена му отношение.
На пет километра извън Пагфърд, в привлекателна селска къщичка, известна като „Ковачницата“, Гавин Хюс се мъчеше да се отърси от нарастващата меланхолия. Преди известно време му беше позвънила Мери и с натежал от сълзи глас му бе споделила какви идеи били дали децата за утрешното опело. Как Шевон отгледала от семка слънчоглед, който щяла да отреже и да го положи върху ковчега. Как и четирите деца написали писма, които щели да сложат вътре в ковчега при баща им. Как и Мери дори написала едно и щяла да го пъхне в джоба на ризата на Бари, да е до сърцето му.
Още с полагането на слушалката на Гавин му се прищя да повърне. Не го интересуваха нито детските писма, нито старателно отглежданият слънчоглед, но мислите му все натам се насочваха, докато предъвкваше сам лазанята си върху кухненската маса.
Черният костюм в голям найлонов плик от химическото чистене висеше като неканен гост в спалнята му. А гордостта му, че Мери му бе оказала огромна чест, като го бе посочила публично като един от най-близките хора на популярния Бари, отдавна бе отстъпила място на ужаса. И още не стигнал до миенето на чинията и приборите си на умивалника, Гавин бе вече на мнение, че с най-голямо удоволствие би пропуснал цялата дандания около погребението. А пък мисълта да се поклони пред трупа на приятеля си изобщо не му беше минала и надали някога можеше да му мине през ума.