Предната вечер се бяха сдърпали неприятно с Кей и оттогава не бяха си проговорили. Всичко започна оттам, че Кей попита Гавин дали би желал да го придружи на погребението.
— Ами! В никакъв случай — отвърнал бе Гавин, преди да успее да се възпре.
И по изражението на лицето й веднага си даде сметка какво всъщност бе чула тя: Ами! В никакъв случай! Хората ще си помислят, че сме семейна двойка. Ами! В никакъв случай! За какво си ми? И макар че това съответстваше абсолютно на чувствата му, опита се да се измъкне, блъфирайки.
— Ама ти изобщо не го познаваше, нали така? Появата ти би се възприела като доста необичайна, нали разбираш?
Кей обаче му се беше нахвърлила с всичка сила: опита се да го принуди да й признае истинските си чувства и как си представя бъдещето за двама им. Отблъснал бе атаката й с целия си наличен арсенал: правеше се ту на неразбиращ, ту на хлъзгав, ту на педант, съзнавайки прекрасно как можеш да притъпиш и най-емоционалния въпрос с привидното търсене на прецизност. Най-накрая тя се видя принудена да го изгони от дома си; той си тръгна, но си даваше сметка, че все още не всичко е свършено. Чак пък толкова големи надежди не биваше да храни. Отражението му в кухненския прозорец изглеждаше измъчено и многострадално; откраднатото бъдеще на Бари се бе надвесило като огромна скала над собствения му живот; чувстваше се неадекватен и виновен, но независимо от това си мечтаеше Кей да вземе да се върне в Лондон.
Над Пагфърд настъпи нощта, а в „Старият дом на свещеника“ Парминдер Джаванда оглеждаше гардероба си и се чудеше какво да си облече за сбогуването с Бари. Имаше няколко тъмни рокли и костюми, всеки един от които можеше да свърши работа, но тя не спираше да мести погледа си напред-назад по тръбата със закачалките, затънала в своята нерешителност.
Облечи си сари. Напук на Шърли Молисън. Вземи да отидеш в сари!
Глупави мисли — не само глупави, но и луди, грешни — а още по-лошото бе, че й минаваха през ума с гласа на Бари. Бари не беше вече между живите; вече близо пет дена скърбеше дълбоко по него, а ето че утре предстои да го предадат на майката земя. Тази перспектива никак не се харесваше на Парминдер. Открай време не понасяше мисълта за погребения — да заровиш цялото тяло под земята, да го оставиш бавно да изгнива, да го прояждат гниди и мухи. Сикхите постъпват другояче: изгарят покойника и разпръскват праха му по бързо течащи води.
Остави очите си да се разхождат по окачените дрехи, но саритата, които бе обличала за семейни сватби и събирания в Бирмингам, сякаш не преставаха да я зоват. Откъде този странен мерак да се облече в сари? В него имаше някакъв нетипичен за нея ексхибиционизъм. Протегна се и пипна с пръсти гънките на любимата й одежда — тъмносиня и златна. Облече го за последно за новогодишното парти във Феърбрадърови, когато Бари взе да я учи как да танцува джайв. Експериментът се бе оказал доста несполучлив, най-вече заради това, че самият той не знаеше какво точно прави, но тя помнеше, че се бе смяла както никога друг път през живота си — неконтролируемо, лудо, така както бе виждала да се смеят пияни жени.
Сарито е елегантна и женствена дреха, умееща да прикрива закръглените форми на средната възраст; майката на Парминдер, която беше на осемдесет и две години, и досега се обличаше само със сари. Самата Парминдер обаче нямаше нужда от маскировъчните му свойства: беше точно толкова слаба, колко бе и на двайсет години. Но все пак извади дългия, тъмен плат и го разстла върху халата си, остави го да гали босите й нозе и огледа фината бродерия по цялата му дължина. Обличането му щеше да е равносилно на шега, която само двамата с Бари можеха да оценят, подобно на къщата с кравешкия вид и всички онези смешни забележки на Бари по адрес на Хауърд, споделени на връщане от безкрайните свадливи заседания на общинския съвет.
Парминдер усещаше огромната тежест върху гръдния си кош, но нима Гуру Грантх Сахиб не призоваваше приятелите и роднините на покойника да не изявяват своята скръб, а да се радват на това, че обичаният от тях човек се е събрал отново с Бог? Мъчейки се да задържи издайническите сълзи, Парминдер взе да нашепва киртан сохила — вечерната молитва:
Приятелю, послушай ме — сега е най-удачният момент да служиш на светиите.