— На майтап го казах.
А Сухвиндер бързо отвърна:
— Знам.
— Хубаво. Из’ня’й.
Излезе като сдъвкано двусричие и Сухвиндер реши, че ще е тактично да се престори, че не го е чула. Но това не й попречи да се почувства някак си пречистена. Да възвърне достойнството си. И по пътя към Пагфърд поде за пръв път инициативата да изпеят песента — талисман на екипажа, като помоли Кристъл да почне с рап солото на Джей Зи.)
Бавно, ужасно бавно семейството се прибираше по леглата. Джасвант прекара цяла вечност да трака и блъска из банята. Сухвиндер изчака Джаз да свърши с пудренето си, родителите й да се наприказват в спалнята си, къщата да притихне.
Най-после можеше да действа в безопасност. Седна в леглото и от дупката в ухото на старото си плюшено зайче извади ножчето за бръснене. Откраднала го бе от запасите на Викрам в банята. Стана от леглото, намери опипом фенерчето на етажерката, взе и шепа хартиени салфетки и се оттегли в най-отдалечената част на стаята си — в малката кръгла ниша в ъгъла. Беше изчислила, че лъчът на фенерчето няма да пробие от тук през процепа под вратата. Седна и опря гръб в стената, нави ръкава на нощницата и разгледа на светлината на фенерчето белезите по ръката от последния си опит — все още видими, кръстосани и тъмни, но завяхващи. И като потръпна леко от страх, което й донесе благословено облекчение със своя тесен, непосредствен фокус, опря острието на половината път от лакътя и сряза плътта си.
Острата пареща болка и кръвта бликнаха мигновено; когато срезът стигна до самия лакът, притисна стиската салфетки към дългата рана, та да не капне и капка върху нощницата или по килима. След още една-две минути направи нови срезове, хоризонтални, напряко през първия, та се получи нещо като стълбичка; от време на време спираше да попие. Острието отвлече болката от пищящите й мисли и я видоизмени в животинско горене на нерви и кожа — облекчение и отдих след всеки срез.
Накрая обърса ножчето и огледа бъркотията, която бе създала — пресичащите се рани, кървящи и толкова силно болящи, че по бузите й течаха сълзи. Ако болката не я държеше будна, сигурно щеше да заспи; но изглежда, ще трябва да изчака десетина-двайсет минути кръвта от новите срезове да се съсири. Сви нозе, затвори мокри очи и се облегна о стената под прозореца.
Част от себеомразата й изтече с кръвта. Мислите й се отнесоха към Гая Бодън — новото момиче, което, необяснимо защо, си я беше харесало. С тази нейна красота и този лондонски акцент, Гая можеше да дружи с всеки друг, но тя най-редовно се лепваше към Сухвиндер и през обедната почивка, и в автобуса. Сухвиндер никак не можеше да си го обясни. Идеше й да вземе и да попита Гая на какво мисли, че си играе; нямаше ден, през който да не очакваше новото момиче да осъзнае, че Сухвиндер всъщност е космата и маймуноподобна, бавна и тъпа, заслужаваща единствено да й се присмиват, да й грухтят и да я обиждат. Несъмнено тя много скоро ще схване заблудата си и, както обикновено, ще остави Сухвиндер на разположение на отегченото съжаление на най-старите й приятелки — близначките Феърбрадър.
Събота
I
Към девет сутринта по „Чърч Роу“ не бе останало свободно място за паркиране. По улицата се движеха и в двете посоки — поотделно, на двойки и на групички — облечени в тъмни дрехи опечалени, които се събираха като метални стружки върху магнит пред черквата „Архангел Михаил и Вси Светии“. Алеята до черковната врата се изпълни, после преля; изместените встрани се пръснаха сред гробовете в търсене на сигурни места, където да застанат между надгробните камъни, хем да не тъпчат върху заровените, хем да не са много далече от входа на черквата. Отсега беше ясно, че местата за сядане вътре няма да стигнат за всички желаещи да се сбогуват с Бари Феърбрадър.
Колегите му от банката, скупчили се около най-екстравагантната от гробниците на фамилията Суитлъв, се молеха височайшият представител на главното управление да си тръгне в най-скоро време заедно с безсъдържателните му светски приказки и нескопосни шеги. Лорен, Холи и Дженифър от гребната осморка се бяха отделили от родителите си и се бяха свили една до друга в сянката на мъхестия тис. Разнородната група на общинските съветници — купчинка плешиви глави и очила с дебели стъкла, тук-там по някоя черна сламена капела и огърлица от култивирани перли — водеше сериозен разговор насред алеята. Членовете на клубовете по скуош и голф се поздравяваха сдържано; стари състуденти се разпознаваха отдалече и постепенно се сближаваха, а помежду им щъкаше едва ли не цялото население на Пагфърд в най-официалните и най-траурните си тоалети. Из въздуха се носеше жуженето от тихи разговори; блещукаха наблюдателни и изчакващи лица.