Шърли се гордееше неимоверно с интернет уменията си. Преди десет години бе изкарала вечерен курс в Ярвил, където беше една от най-възрастните курсисти и най-бавната от всички. Но бе проявила упорство, решена да стане администратор на вълнуващия нов уебсайт на пагфърдския общински съвет. Логна се и влезе в началната страница на общинския съвет.
Краткото изявление изтече с такава лекота, сякаш самите й пръсти го съчиняваха:
Съветник Бари Феърбрадър
Съобщаваме с огромно прискърбие за смъртта на общинския съветник Бари Феърбрадър и изказваме дълбоки съболезнования на семейството му в този така тежък за тях момент.
Изчете внимателно тази своя мисъл, натисна Enter и видя как съобщението й се появи сред другите обяви на страницата.
Когато загина принцеса Даяна, кралицата спусна флага над Бъкингамския дворец. Нейно Величество заемаше изключително важно положение във вътрешния живот на Шърли. Загледана в съобщението си на уебсайта, тя се почувства доволна и щастлива, че е постъпила, както е редно. И че се учеше от най-добрите…
Излезе от страницата със съобщенията на общинския съвет и заби в любимия си медицински уебсайт, където старателно изписа в търсачката думите „мозъчна“ и „смърт“.
Получи безброй отговори. Прегледа набързо основните възможности, шареше с очи нагоре-надолу и не можеше да се начуди на кое точно от всички тези причиняващи смърт условия — някои дори непроизносими — дължи сегашното си щастие. Шърли помагаше доброволно в болницата; въпросите на медицината доста я заинтригуваха, откак почна работа в „Саутуест Дженерал“, та понякога се пробваше дори да слага диагнози на свои приятелки.
Тази сутрин обаче й беше невъзможно да се съсредоточи върху дълги думи и симптоми: мислите й отскачаха към възможностите за по-нататъшното разпространение на вестта и в ума й вече се оформяше и пренареждаше списъкът с телефонни номера. Запита се дали Обри и Джулия вече знаят и какво биха казали; и дали Хауърд ще й позволи тя да съобщи на Морийн, или ще запази това удоволствие за себе си.
Изобщо страшно вълнуваща ситуация.
IV
Андрю Прайс затвори външната врата на малката бяла къща и тръгна подир братчето си по скърцащата от сланата стръмна градинска пътека, която стигаше до ледената метална порта в живия плет и минаващата пред къщата уличка. Нито един от двамата не обърна и капка внимание на познатата гледка, която се разстилаше в нозете им: миниатюрното градче Пагфърд, сгушено в долчинката между три хълма, единият от които бе коронясан с останките на абатството от дванайсети век. Покрай хълма се виеше тънка рекичка и пресичаше града, обкрачена от приличащо на играчка каменно мостче. За двамата братя пейзажът беше толкова скучен, колкото ако го бяха нарисували на платно; Андрю ненавиждаше навика на баща му, в онези редки случаи, когато им идваха гости, едва ли не да си приписва заслугата за тази гледка, сякаш сам бе проектирал и построил всичко наоколо. Напоследък Андрю комай предпочиташе да вижда пред себе си гледка от асфалт, изпотрошени прозорци и графити; мечтаеше си за Лондон и за смислен живот.
Братята стигнаха със стройна крачка до края на уличката и бавно се спряха на пресечката с по-широкия път. Андрю пъхна ръка в живия плет, разтършува се и по някое време извади полупълен пакет „Бенсън енд Хеджис“ и поовлажняла кутийка кибрит. След няколко неуспешни опита, при които главичките на клечките се изронваха по драскалото, най-после успя да запали. Опъна яко два-три пъти, но в този момент тишината се наруши от ръмжането на приближаващия училищен автобус. Андрю чукна с пръст огънчето от цигарата и пъхна фаса в пакета.
Автобусът винаги пристигаше на пряката за „Хилтоп Хаус“ две трети пълен, понеже вече бе минал през ред извънградски ферми и къщи. Както винаги, братята седнаха поотделно; всеки от тях зае двойна седалка и се извърна да зяпа през прозореца как автобусът с бръмчене и залитане се спуска към Пагфърд.
В подножието на техния хълм се намираше и къща в клиновиден двор. Обикновено пред портата й чакаха четирите деца на Феърбрадърови, но днес нямаше никого. Всички завеси бяха спуснати. Андрю си зададе въпроса дали така е прието — да седиш на тъмно, като умре някой.
Няколко седмици по-рано Андрю се беше натискал с една от близначките на Бари, Ниъх Феърбрадър, по време на дискотека в училищния театрален салон. За известно време след това тя проявяваше отблъскващата тенденция да го следва по петите. Родителите на Андрю се познаваха съвсем бегло с Феърбрадърови; Саймън и Рут почти нямаха приятели, но изглежда, хранеха някакви хладни симпатии към Бари, който бе управител на миниатюрния клон на единствената останала в Пагфърд банка. Името на Феърбрадър се споменаваше често във връзка с делата на общинския съвет, самодейните театрални представления в кметството и черковното благотворително надбягване — все неща, към които Андрю не проявяваше интерес, а и родителите му ги гледаха отвисоко, ако не се смяташе по някое спонсорство от време на време или някой и друг билет за томбола.