— Доста народ, какво ще кажете? — озърна се Гавин.
— Гавин е един от онези, които ще изнесат ковчега — съобщи Майлс на съпругата си по същия начин, по който би я уведомил, че някое малко, безперспективно детенце е получило безплатна книжка като награда за старанието си. Всъщност доста се бе изненадал, когато Гавин му се похвали, че са му оказали подобна чест. Майлс все хранеше някакви смътни надежди те двамата със Саманта да са сред привилегированите гости, обгърнати от аура на загадъчност и важност поради това, че бяха присъствали до смъртното му ложе. Много мило щеше да е, ако Мери — или някой неин много близък човек — го беше поканила да прочете откъса от Библията или да каже няколко думи като признание за важната роля, която бе изиграл в последните мигове от живота на Бари.
Саманта най-умишлено се престори на неизненадана от избора на Гавин:
— Вие бяхте доста близки с Бари, нали, Гав?
Гавин кимна. Чувстваше се изнервен и малко болен. Спа лошо, събуди се по никое време заради ужасните си сънища, в които първо изтърва ковчега и трупът на Бари се изсипа върху пода на черквата; после сънува, че се е успал и изпуснал погребението и при пристигането си в „Архангел Михаил и Вси Светии“ бе заварил насред гробището единствено Мери, която, побеляла и вбесена, му крещеше, че всичко е провалил.
— Изобщо нямам представа какво да правя — каза, озъртайки се, Гавин. — За пръв път ми е.
— Нищо особено, друже — успокои го Майлс. — Има само едно изискване, като се замислиш: да не изпуснеш нещо, хи-хи-хи.
Момичешкият смях на Майлс контрастираше необичайно с плътния му говор. Нито Гавин, нито Саманта намериха за необходимо да се усмихнат. Из човешката маса стърчеше Колин Уол. С едрото си непохватно тяло и с високото буцесто чело винаги напомняше на Саманта чудовището на Франкенщайн.
— А, ето къде си бил, Гавин — каза Колин. — Според мен е време да се строим на тротоара, тъй като всеки момент ще пристигнат.
— Слушам — отвърна Гавин с облекчение, че се намери някой да го задейства.
— Колин — каза Майлс и кимна.
— А, здрасти — рече смутено Колин, преди да се извърне и да си запробива отново път през тълпата опечалени.
Малко след това настъпи нова малка суматоха, при което Саманта чу мощния глас на Хауърд:
— Извинявайте… пардон… търсим си семейството…
Тълпата се разтваряше пред шкембето му и в един момент се появи и самият Хауърд — огромен в лодена си от гладко кадифе. В дирята му подскачаха главите и на Шърли и Морийн — Шърли строго спретната в тъмносиньо, Морийн кльощава като черна врана, с шапка с черна воалетка.
— Здравейте, здравейте — поздрави Хауърд и целуна Саманта плътно и по двете бузи. — Как си, Сами?
Отговорът й потъна във всеобщото неловко тътрене на крака, когато всички се заоттегляха заднешком от алеята; в същото време всеки гледаше дискретно да заеме възможно най-удобната позиция, особено онези, които вече си бяха окупирали местенце близо до самия вход на черквата. При това разцепване на тълпата на две, познати физиономии се очертаха като зрънцата на разчупен нар. Саманта забеляза семейство Джаванда — лица с цвят на кафе сред всичката суроватка: красивият до абсурдност Викрам в тъмния му костюм; Парминдер в сари (Това пък кому е нужно? Не си ли дава тя сметка, че така играе по свирката на такива като Хауърд и Шърли?), а до нея — трътлестата малка Теса Уол в сиво палто, от което всеки миг можеха да се разхвърчат копчета.
По алеята към черквата бавно се придвижваха Мери Феърбрадър и децата. Мери беше ужасно бледа и като че бе отслабнала с няколко килограма. Възможно ли беше да е изгубила толкова много тегло само за шест дни? Държеше с една ръка една от близначките, с другата бе прегърнала най-малкия, а най-отзад вървеше първородният им син Фъргъс. Погледът й бе прикован право напред, а меките й устни бяха здраво стиснати. След Мери и децата идеха други членове на рода; процесията мина през прага и бе погълната от мрачната вътрешност на черквата.
Всички останали се насочиха едновременно към вратата, при което се получи непристойно стълпотворение. Молисънови се оказаха сбутани току до семейство Джаванда.
— След вас, господин Джаванда, сър, след вас… — избоботи Хауърд и протегна ръка да даде път на хирурга.
Но в същото време така разположи едрото си тяло, че никой друг да не се възползва от възможността да го изпревари, и влезе непосредствено след Викрам, като остави двете семейства да се източат подир тях.