Късно предната вечер анонимният й кибермъчител й бе пратил черно-бяла снимка на голо дете от викторианската епоха, цялото обрасло в меки тъмни косми. Видя я и я изтри, докато се обличаше за погребението.
Кога за последен път бе изпитала щастие? Убедена бе, че в някакъв предишен живот, дълго преди някой да й загрухти, бе седяла най-спокойно в същата тази черква в продължение на години; че беше пяла вдъхновено химни по Коледа, Великден и празника по случай края на жътвата. Открай време си харесваше архангел Михаил с красивото му женствено прерафаелитско лице и златистите му къдрици… но днес за пръв път го бе видяла по друг начин, настъпил някак си небрежно гърчещия се тъмен дявол — и това му необезпокоявано изражение й се бе сторило злокобно и арогантно.
Пейките бяха пренаселени. Прашният въздух се оживяваше от приглушения тропот, отекващите стъпки и тихото шумолене на закъснелите, които се точеха покрай задната стена на черквата и запълваха местата за правостоящи вляво. Неколцина оптимисти пристъпиха на пръсти по нефа, дано случайно открият някое незаето местенце по претъпканите редици. Хауърд обаче остана непоклатим и невъзмутим до момента, в който Шърли не го потупа по рамото и му прошепна: Обри и Джулия!
При което Хауърд се извърна масивно и размаха листовката с програмата да привлече вниманието на семейство Фоли. Те се придвижиха делово по застланата пътека: Обри — висок, слаб и олисяващ в тъмния си костюм, Джулия — със светлорижата си коса, прибрана на шиньон на тила. Отблагодариха се с усмивки на Хауърд, който лашна останалите по редицата да се посместят, че да остане предостатъчно място за двамата Фоли.
Така смачкаха Саманта между Майлс и Морийн, че от едната страна в тялото й се заби острата тазобедрена става на Морийн, а от другата — ключовете в джоба на Майлс. Опита се, вбесена, да си отвоюва поне още сантиметър-два пространство, но нито Майлс, нито Морийн имаха накъде да помръднат, така че й се наложи да впери поглед право пред себе си и за отмъщение да насочи мислите си към Викрам, който през месеца, откакто не го бе виждала, не бе загубил и грам от своя сексапил. Хубостта му бе тъй отявлена, тъй неоспорима, че буквално можеше да те влуди и да те накара да се смееш на глас. С тези дълги крака и широки плещи, с този плосък корем там, където ризата му влизаше под панталона, с тези тъмни очи с гъстите им черни мигли той направо приличаше на някой бог в сравнение с другите пагфърдски мъже — безобразно отпуснати, бледи и затлъстели. Но щом Майлс се приведе, за да си размени прошепнати любезности с Джулия Фоли, ключовете му пак се забиха болезнено в горната част на бедрото на Саманта, а тя си представи как Викрам разкъсва тъмносинята копринена рокля, с която беше дошла, като във фантазията си дори забрави да си облече блузката в същия цвят, която прикриваше дълбоката цепка между гърдите й…
Вентилите на органа изскърцаха и настъпи тишина, нарушавана само от тихо, но упорито шумолене. Присъстващите извърнаха глави: по пътеката внасяха ковчега.
А носещите го бяха така неумело подбрани, че направо бяха комични: братята на Бари бяха по метър и шейсет и осем, а най-отзад стърчеше Колин Уол със своите метър и осемдесет и осем, с което задният край на ковчега бе значително по-навирен от предния. А самият ковчег не бе от полиран махагон, а изплетен от върбови клони.
Ебаси и кошницата за пикник!, възмути се наум Хауърд.
Изненада се прокрадна за миг и по много други лица, покрай които мина върбовият кош, макар да имаше и някои, които бяха предварително уведомени. Понеже Мери бе споменала пред Теса (а тя, на свой ред — на Парминдер), че именно Фъргъс, най-големият син на Бари, настоял на върбата, която била самовъзстановяващ се, бързо растящ — тоест екологичен материал. Фъргъс беше страстен привърженик на всичко зелено и екологично издържано.
Парминдер също одобряваше върбовия ковчег много повече, отколкото яките дървени сандъци, в които повечето англичани заравяха покойниците си. Като гледаше как британските погребални агенти заковават капаците, баба й цял живот бе страдала от суеверен страх, че може да се озове затисната под нещо тежко и твърдо. Носещите поставиха ковчега върху застланата с брокат стойка и отстъпиха назад; синът на Бари, братята му и шуреят му се наместиха на предните пейки, а Колин се върна с подскачаща нагоре-надолу глава при семейството си.