Една от близначките плачеше. С ъгълчето на окото си Гавин забеляза как Мери се пресегна и хвана дъщеря си за ръка.
Давай по-живо бе, мама ти стара. Моля ти се.
— Няма да излъжа, ако кажа, че Бари бе винаги наясно с целите, които преследваше — разправяше дрезгаво брат му. Вече бе предизвикал лек смях тук-там със спомените за детските лудории на Бари. Усещаше се колко напрегнат е гласът му. — Беше на двайсет и четири, когато отидохме в Ливърпул за последния ми ергенски запой. Още първата вечер излизаме от къмпинга и забиваме в първия пъб и кого, мислите, виждаме да обслужва бара? Една красива блондинка, студентка, дъщерята на кръчмаря, хванала се да му помага в съботната вечер. Бари се закотви на бара и цяла вечер не помръдна оттам: не спря да се мъчи да я заприказва, създаде й сума ти неприятности с баща й и се правеше, че няма представа кои са ония шумни пияндета в ъгъла.
Лек смях. Главата на Мери съвсем провисна; с двете си ръце държеше за ръка по едно от децата си, седнали от двете й страни.
— Едва се прибрахме в палатката и той ми обяви, че ще се ожени за нея. Чакай бе, викам си, идеята беше аз да се напия. — Ново сподавено хихикане. — И още на другата вечер Бари пак ни помъкна към същия пъб. А когато се прибрахме у дома, първата му работа бе да купи една пощенска картичка и да й я прати да го очаквала пак през следващия уикенд. Ожениха се точно година след като се запознаха, и мисля, че няма да сбъркам, ако кажа от името на всички, че Бари наистина се оказа ценител на хубавото. След време им се родиха четири красиви рожби — Фъргъс, Ниъх, Шевон и Деклън…
Гавин вдишваше и издишваше внимателно, стараейки се да не слуша, и не преставаше да се чуди какво ли би казал собственият му брат по негов адрес при подобни обстоятелства. Понеже не можеше да се похвали с късмета на Бари: любовният му живот не се поддаваше на красиви описания. Така и не му се беше случило да влезе в пъб и да завари там идеалната жена — руса, усмихната и готова да му налее халбата. Напротив, имаше си Лиза, която от самото начало беше недоволна от него; седемте години ескалация във военните действия помежду им бяха приключили със случай на гонорея; после, почти без пауза, се беше появила Кей и се беше впила в него като агресивна и заплашваща го лепка…
Но така или иначе, ще трябва да й се обади по някое време, понеже надали ще има сили да се прибере в празната си къща след всичко това. Ще се разкрие докрай, ще й разкаже колко ужасно и стресиращо е минало погребението и как съжалява, че не е дошла с него. Това неминуемо ще компенсира всякакви обиди вследствие на разправията им. Не можеше да си представи да прекара сам нощта.
Два реда по-назад, Колин Уол хлипаше с кратки, но чуващи се стонове в голяма, мокра носна кърпа. Дланта на Теса почиваше върху бедрото му и нежно го стискаше. А мисълта й се занимаваше с Бари: степента, до която бе разчитала на помощта му по отношение на Колин; смехът му, който ги беше обединявал; безкрайната му духовна щедрост. И си го представяше ясно наум: нисък и зачервен, танцува джайв с Парминдер на последното им парти; имитира порицанията на Хауърд Молисън по адрес на „Фийлдс“; съветва тактично Колин — както само той умееше — да възприеме държането на Фатс като поведение на подрастващ, а не на социопат.
Теса се боеше как ли ще се отрази загубата на Бари Феърбрадър на мъжа до нея; плашеше я мисълта ще успеят ли двамата да се примирят с огромната му, незапълнима липса; плашеше я обетът, който Колин бе поел пред покойника и който нямаше как да изпълни, а и неспособността му да схване какво нищожество представлява в очите на Мери, която непрестанно се мъчи да заговори. А цялата й тревога и скръб бе пронизана, като от шавъркливо глистче, от обичайното й притеснение: Фатс; и дали ще успее да предотврати експлозията, ще съумее ли да го накара да дойде с тях на погребението или, съответно, как ще скрие от Колин, че не е дошъл — което, като се замислеше, май беше по-лесният вариант.
— Завършваме днешното опело с песен, избрана от дъщерите на Бари Ниъх и Шевон, която е имала дълбок смисъл както за тях двете, така и за татко им — обяви свещеникът.