— Сай-Пай ли?
При което Фатс се намръщи.
— К’во му става на тоя бе, копеле?
— Наумил си е, че Феърбрадър е получавал подкупи от някакъв контрактор. — Андрю бе чул Саймън да обсъжда въпроса с Рут в кухнята рано сутринта. И всичко му се беше изяснило. — Иска и той да бръкне в кацата.
— Изобщо не става дума за Бари Феърбрадър — разсмя се Фатс и тръсна пепел върху пода на пещерата. — И не става дума за общинския съвет, ами за един незнамкойси Фрайърли от Ярвил. Дето беше и в училищното настоятелство в „Уинтърдаун“. Гнездото щеше да припадне, да го еба, като го потърсиха от местния вестник да си каже мнението. И тогава на Фрайърли му ебаха мамата. Твоят Сай-Пай не чете ли „Ярвил енд Дистрикт Газет“?
Андрю се облещи:
— Ебаси и идиотът!
И стъпка фаса си в пръстта, посрамен от бащината му невменяемост. Кой друг да осере всичко, ако не Саймън! Мразеше околните, надсмиваше се над проблемите им, гордееше се с изолираността си в проклетата си къщичка навръх хълма, но в един момент, чул-недочул, се оказваше готов да изложи и себе си, и семейството им на базата на някаква погрешна информация.
— Твоят Сай-Пай май е голям мошеник, да му го начукам — отбеляза Фатс.
Викаха му Сай-Пай, понеже това бе галеното име, което съпругата му Рут му беше измислила. На Фатс му бе достатъчно да го чуе само веднъж, когато отиде у тях на чай, и оттогава не признаваше друго прозвище за Саймън.
— Такъв си е — каза Андрю, като в същото време се чудеше дали ще успее да предотврати кандидатурата на баща си, ако му каже, че е сбъркал и човека, и съвета.
— Да не говорим за лекото съвпадение, че и Гнездото се кани да се кандидатира — вметна Фатс.
После изпусна дим през ноздрите си към стената над Андрювата глава.
— Голям избор за избирателите — добави. — Путьото или идиотът?
Андрю се засмя. Малко неща го радваха така, както да чува как Фатс нарича баща му „путьо“.
— А сега да се запознаем с нещо далече по-приятно — рече Фатс, забучи цигарата между устните си и взе да се тупа по джобовете на панталона, макар прекрасно да знаеше, че пликът за писма се намира във вътрешния джоб на сакото му. — Аха, ето го — обяви, извади го и го отвори, за да види Андрю съдържанието: кафяви зрънца като от чер пипер в прахообразна смес от изсъхнали стръкчета и листенца.
— На това му викат сенсимиля.
— И какво е то?
— Връхчета и стръкчета от ненаторявано растение, наричано по принцип марихуана — рече Фатс, — приготвени специално за вашето пушаческо удоволствие.
— И каква е разликата между това и нормалния хашиш? — попита Андрю, с когото Фатс бе вече споделил в Гнездото няколко зрънца восъкоподобна смола от канабис.
— Просто коренно различно удоволствие — заяви Фатс и изгаси собствената си цигара. Извади от джоба си пакетче хартии за свиване на цигари „Ризла“, издърпа три от крехките листчета и ги слепи едно о друго.
— От Кърби ли е? — взе да рови и да души съдържанието на плика Андрю.
Скай Кърби беше всепризнатият източник на дрога. Беше с една година по-голям от тях, в дванайсети клас. Дядо му, стар хипар, беше глобяван няколкократно от съда за това, че си отглеждал Мери Джейн в домашни условия.
— Ъхъ. Обаче във „Фийлдс“ има и един Обо — каза Фатс, като в същото време разкъсваше цигари и сипваше тютюна върху хартийките, — който може да ти достави каквото си поискаш. Дори хероин бе, копеле.
— Ама на теб не ти трябва хероин — рече Андрю, без да откъсва очи от Фатс.
— Хич — отвърна Фатс, взе си плика и поръси сенсимиля върху тютюна. После нави джойнта, облиза ръба на хартийките, за да го залепи, попритисна мундщука и сви края му на остър връх. — Найс! — каза щастливо.
Първоначалният му план бе да съобщи вестта на Андрю, след като подгрееше обстановката с въвеждането на сенсимилята. Протегна ръка за Андрювата запалка, пъхна мундщучения край между устните си, запали и опъна яко и замислено, издуха пушека на дълга синя струя, после повтори целия процес.
— Ммм — рече, след като пое дима в дробовете си, имитирайки Гнездото, когото Теса бе записала за подарък една Коледа в курс за ценители на виното. — Билков аромат. Силен остатъчен вкус. Обертонове на… Еби му майката…
Усети силен световъртеж, независимо че беше седнал, изпусна дима и се нахили:
— … вземи да пробваш, копеле.