Промъкна се покрай щанда, приплъзна се покрай Морийн, която работеше на резачката за колбаси, с което й даде повод да се изсмее дрезгаво и палаво, после се приведе и влезе в неприветливата задна стаичка. Ежедневният брой на Морийниния „Дейли Мейл“ я чакаше сгънат върху гетинаксовата масичка; палтата на Хауърд и Морийн висяха на куки, а врата водеше към ухаещата на изкуствена лавандула тоалетна. Майлс окачи балтона си и придърпа към масата вехт стол.
Хауърд се появи минута-две по-късно с две отрупани със специалитети чинии.
— Значи, твърдо се спряхте на „Медният чайник“, а? — попита Майлс.
— Ами тя, Мо, държи на името — отвърна Хауърд и постави едната чиния пред сина си.
После излезе с тромавата си походка, върна се с две бутилки бира и затвори с пета вратата, така че лишената от прозорец стая се обви в полумрак, прогонван единствено от мъждукащата провиснала крушка. Хауърд изпъшка силно и седна. По телефона в късния им сутрешен разговор бе спазвал конспиративен тон, а сега принуди Майлс да изчака още няколко секунди, през които отвори едната бирена капачка.
— Уол подаде формулярите си — каза най-сетне и му подаде бутилката.
— Аха — каза Майлс.
— Решил съм да обявя краен срок. Две седмици, считано от днес, за внасяне на кандидатурите.
— Напълно справедливо — отбеляза Майлс.
— Майка ти има чувството, че лицето, на име Прайс, все още не е изгубило интерес. Ти попита ли Сам дали има представа кой може да е това?
— Не съм.
Хауърд се почеса по гънката на шкембето, което така, както бе седнал върху скърцащия стол, бе стигнало току до коленете му.
— Между вас двамата всичко ли е наред?
Както винаги, Майлс бе във възторг от едва ли не екстрасенската интуиция на баща му.
— Не съвсем.
Пред майка си в никакъв случай нямаше да го признае, понеже все гледаше да не подклажда неспирната студена война между Шърли и Саманта, в която той бе и заложникът, и трофеят.
— Тя не одобрява идеята да се кандидатирам — поясни Майлс. Хауърд само вдигна вежди, а провисналата от долната му челюст кожа се полюляваше от дъвченето. — Абе прихванали са я нещо. Пак е изпаднала в едно от антипагфърдските си настроения.
Хауърд изобщо не бързаше да преглътне. После попи устни с книжна салфетка и се оригна.
— Веднъж да те изберем, и ще видиш колко бързо ще запее друга песен — каза. — Като се втурне в оня ми ти обществен живот, за който жените умират. Приемите в „Суитлъв Хаус“. Та тя точно там ще е във вихъра си.
Отпи пак от бирата и се почеса повторно по шкембето.
— Не мога да си го представя визуално тоя Прайс — върна се Майлс към съществения въпрос, — но нещо ми подсказва, че навремето детето му беше в един клас с Лекси в „Сейнт Томас“.
— Което ще рече, че е родом от „Фийлдс“, а това е най-важното — заключи Хауърд. — Родом от „Фийлдс“. А това може да се окаже в наша полза. Понеже ще разцепи гласовете в полза на „Фийлдс“ между него и Уол.
— Ъхъ — съгласи се Майлс. — Логично звучи.
Мисълта изобщо не му беше дошла на ума. Не можеше да се начуди на ефикасния бащин мозък.
— Майка ти вече се е свързала с жена му да изтегли формулярите от сайта ни и да му ги даде. Надявам се довечера да убедя майка ти да им се обади, да й каже, че разполагат с две седмици, и по този начин да го притисне да си разкрие картите.
— Значи, дотук имаме трима кандидати — каза Майлс. — Включително Колин Уол.
— Не съм чул за други. Не че изключвам възможността да се появи още някой, след като подробностите излязат на уебсайта ни. Но лично аз не се съмнявам в шансовете ни. Не се съмнявам. Обри се обади — добави Хауърд. В тона му винаги се появяваше лека добавъчна важност, когато наричаше Обри Фоли с малкото му име. — Има ли смисъл да уточнявам, че е плътно зад теб. Довечера се прибира. В момента бил в града.