— Престани! — изсъска тя. — Стига си се правил на умник, Майлс. Тия номера ги предавай на майка си…
— Но аз наистина и досега не разбирам какъв е проблемът…
— Проблемът — кресна тя — е там, че става дума за нашето бъдеще, Майлс. Нашето бъдеще. И че не ща да си поговоря пак за него след четири проклети години, а сега!
— Май няма да е зле да похапнеш — каза Майлс и се изправи. — Достатъчно си пила, като те гледам.
— Наври си го в гъза, Майлс!
— Извинявай, но ако ще прибягваме до псувни…
Извърна се и излезе от стаята. А тя едва се въздържа да не запокити винената чаша подире му.
Ох, този съвет: влезе ли веднъж него, няма да има излизане; никога няма да се откаже от мястото си, от възможността да е истинска важна клечка в Пагфърд, като Хауърд. Той се посвещава повторно на Пагфърд, заклева се наново във вярност към родния си град, в едно бъдеще, нямащо нищо общо с онова, което бе обещал на разстроената си годеница, докато тя ридаеше, приседнала на леглото му.
Кога за последен път бяха споменали за околосветското пътешествие? И тя вече не си спомняше точно. Сигурно куп години бяха минали оттогава, обаче тази вечер Саманта реши, че поне тя нито за миг не си е променяла намеренията. Точно така. И за секунда не се беше съмнявала, че някой ден ще си съберат багажа и ще заминат да търсят по-топли и по-свободни места, колкото се може по-далече, на противоположната страна на Земята, от Пагфърд, от Шърли, от „Молисън и Лоу“, дъжда, дребнавостите, монотонността. Може и да не се беше сещала с копнеж от години за белите плажове на Австралия и Сингапур, но и сега би предпочела да е там, дори с налелите се бедра и всичките си стрии, отколкото да седи тук, в плен на Пагфърд и по принуда да наблюдава как Майлс се превръща бавно в един нов Хауърд.
Тръшна се обратно на дивана, напипа дистанционното и пак пусна дивидито на Либи. Квартетът, този път в черно и бяло, вървяха бавно по дълъг безлюден плаж и пееха. Ризата на широкоплещестия младеж се вееше разкопчана на вятъра. А от пъпа му към джинсите се очертаваше фина пътечка окосмяване.
V
Журналистката от „Ярвил енд Дистрикт Газет“ Алисън Дженкинс успя най-после да установи към коя от многобройните ярвилски фамилии Уидън принадлежи всъщност Кристъл. Но никак не й беше лесно: на така намерения адрес не се водеше нито един регистриран гласоподавател, нито наземен телефонен номер. Алисън лично посети дома на „Фоли Роуд“ в неделя сутринта, но Кристъл беше излязла, а подозрителната и заядлива Тери отказа не само да й каже кога я очаква да се върне, ами и изобщо да потвърди, че там живее.
Кристъл обаче се прибра само двайсетина минути след като журналистката си замина с колата си, и пак се скара с майка си.
— Що не й каза да почака? Иска да ме интервюира за „Фийлдс“ и разни други работи!
— За к’во й е това инте’вю ма? Я да си ебе майката. Инте’вю щяла да й прави, д’еба!
И тази им кавга стана непоносима, при което Кристъл пак се надигна да върви у Ники, прибрала в джоба на долнището от анцуга мобифона на Тери. Тя често задигаше телефона на майка си; куп разпри се бяха породили от това, че майка й си го искаше, а Кристъл се правеше, че няма представа къде е. Кристъл все още таеше някаква смътна надежда, че журналистката може случайно да е научила номера и да й се обади директно.
Седяха в едно препълнено, шумно кафене в шопинг центъра и Кристъл разправяше на Ники и Лиан за журналистката, когато мобифонът иззвъня.
— Кой? Ти да не си журналистката?
— Кой там?… ’ери?
— Кристъл е на телефона. Кой се обажда?
— … ’е’я ти… ’страта…
— Кой? — изкрещя Кристъл.
Забила пръст в незаетото от телефона ухо, тя си проправяше път между пренаселените маси и търсеше някое по-тихо местенце.
— Даниела — каза ясно и отчетливо жената от другия край. — Сестрата на майка ти.
— А, кажи — изрече разочаровано Кристъл.
Д’еба и снобесата, казваше Тери всеки път, когато станеше дума за Даниела. Кристъл изобщо пък нямаше спомен да я е виждала някога.
— По повод на прабаба ти се обаждам.
— На кой?
— Баба Кат — повтори нетърпеливо Даниела.
Кристъл беше стигнала до балкона над вътрешния двор на шопинг центъра, където сигналът беше по-мощен; спря се на място.