V
Малките слепени къщи по „Хоуп Стрийт“ навремето са били работнически жилища. Гавин Хюс се бръснеше бавно и с прекалено внимание в банята на номер десет. Беше толкова рус и брадата му беше тъй рядка, че му бе достатъчно да го прави не повече от два пъти седмично; но пък ледовитата, позанемарена баня бе единственото му убежище. Успееше ли да се замотае тук до осем, оправданието му, че трябва моментално да тръгне за работа, щеше да прозвучи съвсем правдоподобно. Самата мисъл да разговаря с Кей го докарваше до ужас.
Снощи успя да предотврати поредния спор само благодарение на това, че начена едно особено продължително и изобретателно съвкупление, каквото не им се беше случвало от първите дни на запознанството им. Кей бе реагирала мигновено и с тревожен ентусиазъм: мяташе се от една поза на друга; виреше заради него силните си мускулести крака; кълчеше се като някоя славянска акробатка, на каквато приличаше благодарение на мургавата си кожа и късата тъмна коса. И едва впоследствие, за жалост, му стана ясно, че тя възприема нехарактерния за него акт на налагане като негласно признание тъкмо на онези неща, чието споменаване бе целял да избегне. Целувала го бе жадно; в началото на връзката им бе намирал нещо еротично във влажните й дълбоки целувки с език, но с времето започна леко да се отвращава от тях. Сума ти време му потрябва да се изпразни; ужасът от мисълта в каква ситуация се е наврял, постоянно заплашваше да смекчи ерекцията му. Но дори и това се обърна в негова вреда: тя взе, че възприе необичайната му издръжливост като доказателство за въздържание.
След като най-после свършиха, тя се сгуши в него в тъмното и известно време го гали по косата. А той гледаше нещастен в празното пространство и си даваше сметка, че неуточнените му планове за разхлабване на връзката помежду им бяха довели неволно до затягането й. По някое време тя заспа, а той остана върху образуваните от пружините на стария матрак буци със затисната отдолу й ръка и с гадно прилепнал към бедрото му влажен чаршаф и си мечтаеше да прояви смелост като някое истинско копеле, да се измъкне и да не се върне повече.
В банята на Кей миришеше на мухъл и мокри гъби. По стената на малката вана се бяха лепнали няколко косъма. Боята по стените се лющеше.
— Нуждае се от малко ремонт — беше казала Кей.
Гавин най-умишлено си беше наложил да не й предложи помощ. Нещата, които й беше спестил, му бяха и талисман, и предпазна мярка; подреди ги в мисълта си и им направи проверка, като на мъниста от молитвена броеница. Нито веднъж не й беше казал „обичам те“. Нито веднъж не бе отворил дума за брак. Нито веднъж не я бе поканил да се премести в Пагфърд. Но ето че тя вече беше тук и го караше да се чувства някак си отговорен.
От помътнялото огледало му се блещеше собственото му лице. Имаше лилави сенки под очите, а оредяващата му руса коса бе изтъняла и суха. Голата крушка на тавана осветяваше слабото му козе лице безмилостно, като лампата в някоя морга.
На трийсет и четири съм, а имам вид на четирийсетгодишен, рече си.
Вдигна самобръсначката и деликатно очегърта двата дебели руси косъма, щръкнали от двете страни на стърчащата му адамова ябълка.
Някой задумка с юмруци по вратата на банята. Ръката на Гавин трепна и кръвта от кльощавия му врат покапа по праната му бяла риза.
— Гаджето ти е още в банята — разнесе се вбесен женски писък, — а аз закъснявам!
— Излизам! — викна и той.
Голяма работа, че срязаното го болеше. Поне имаше готово извинение: Виж какво направих заради дъщеря ти. Сега ще трябва да вървя у нас да се преоблека преди работа. Грабна с почти олекнало сърце вратовръзката и сакото, които беше окачил на куката на гърба на вратата, и я отключи.
Гая се промуши покрай него, тръшна вратата зад себе си и щракна резето. Чак като излезе на тясната площадка, умирисана силно на изгоряла гума, Гавин се сети за снощното блъскане на таблата на леглото в стената, за скърцането на евтината чамова рамка и за стенанията и скимтежите на Кей. Понякога направо забравяха, че и дъщеря й е в същата къща.