— … ох… мм — напъваше се Баба Кат.
— К’во? — запитаха едновременно и Кристъл, и Черил.
Очите бяха помръднали с няколко милиметра — сълзящи, замрежени очи, впити в гладкото младо лице на Кристъл, в отворената й уста, така както висеше приведена над прабаба си, озадачена, напъваща се да разбере, но и уплашена.
— … ѐбане… — успя да произнесе накъсания старчески глас.
— Май не знае какво приказва — викна над рамото си Черил към свитата двойка посетители на съседното легло. — Ами така ще е, като са я зарязали цели три дни на оня шибан под.
Сълзите обаче размазаха погледа на Кристъл. Цялото отделение с високите му прозорци се разтвори в бяла светлина и сенки; стори й се, че видя проблясък от ярко слънце върху тъмнозелени води, натрошен на брилянтни капчици от плясъка на вдигащи се и спускащи се весла.
— Да — прошепна тя на прабаба си Кат. — Да, бабо, ходя на гребане.
Което вече не беше истината, заради смъртта на господин Феърбрадър.
VI
— К’во си си направил на физиономията бе, копеле? Да не си паднал пак от колелото? — заинтересува се Фатс.
— Не — отвърна Андрю. — Оня путьо Сай-Пай ме цапардоса, понеже се мъчех да го светна, че не е прав за Феърбрадър.
Двамата с баща му бяха в бараката и редяха дърва в двата коша, които стояха отстрани на камината във всекидневната. Саймън цапна Андрю по главата с един пън, той залитна върху купчината дърва и си охлузи покритата с акне буза.
К’во си мислиш бе, пъпчив посерко? Че знаеш за живота повече от мен ли, а? Само ако чуя една думичка да си казал за това, какво става вкъщи…
Нищо не съм…
Ше ти одера кожичка на живо, запомни го! Кой ти каза, че и Феърбрадър не е бил в схемата, а? Само че другото копеле е бил по-тъпият и се е дал да го гепят.
След което — дали от гордост и напук, или понеже фантазиите му за лесно спечелени пари така го бяха обзели, че и фактите не можеха да ги побутнат — Саймън изпрати по електронната поща формулярите си за кандидатстване. Сега унижението му вече беше съвсем сигурно, а за това щеше да плаща цялото им семейство.
Саботаж. Думичката не оставяше Андрю на мира. Щеше му се да събори с трясък баща си от висините, до които го бяха издигнали мечтите му за лесни пари, но най-вече му се щеше, ако изобщо е възможно (понеже предпочиташе слава, но без смърт), да го направи така, че Саймън изобщо да не усети чия хитрост е съсипала амбициите му.
Реши да не споделя намеренията си с никого, дори и с Фатс. Споделяше с Фатс почти всичко, но малкото изключения представляваха тъкмо онези безкрайни области, които запълваха почти целия му вътрешен мир. Да седите надървени в стаята на Фатс и да гледате в интернет как две мацки се натискат, е едно; съвсем друго е обаче да седнеш да му се изповядваш за маниакалното си умуване как да заговориш Гая Бодън. Така както е лесно да си седиш в Гнездото и да викаш на баща си „путьо“, а съвсем друго е да си признаеш как от гнева на Саймън ръцете ти изстиват и стомахът ти се бунтува.
Но ето че настъпи и часът, който промени всичко. Започна най-нормално, с жажда за никотин и красота. Дъждът най-после секна и бледото пролетно слънце лъсна върху натрупалата се като рибени люспи мръсотия по прозорците на училищния автобус, който залиташе и придърпваше по тесните пагфърдски улички. Андрю седеше някъде назад и не можеше да вижда Гая, притисната най-отпред между Сухвиндер и осиротелите дъщери на Феърбрадър, които пак почнаха да идват на училище. През целия ден почти не успя да зърне Гая и, явно, щеше цялата безплодна вечер да се утешава само със стари снимки от фейсбук.
С приближаването на автобуса към „Хоуп Стрийт“, Андрю изведнъж се сети, че нито един от двамата му родители не си е у дома, че да забележи липсата му. Във вътрешния му джоб бяха трите цигари, дадени му от Фатс; и ето че Гая слиза, стиснала е здраво металната тръба на облегалката и си довършва приказката със Сухвиндер Джаванда.
Защо пък не? Защо?
Стана, метна чанта през рамо, а когато автобусът спря, мина бързо по пътеката след двете слизащи момичета.
— Ще се видим у дома — подметна на минаване на изненадания Пол.
Стъпи на огрения от слънцето тротоар, а автобусът отмина с ръмжане.