— О — рече Гая. — А пък аз си мислех да не би да му е малък хуят.
И се изсмя.
Засмя се насила и Сухвиндер, все едно по цял ден слушаше само майтапи за пениси.
Андрю забеляза, че и двете се извърнаха за миг назад, както се смееха, и по това усети, че си говорят за него. Кикотът им можеше да се възприеме и за обнадеждаващ — дотолкова поне разбираше от момичета. Ухили се на заобикалящия го захладняващ въздух и пое с преметната през рамо ученическа чанта и с цигара в ръка през площада по посока на „Чърч Роу“, откъдето му предстоеше стръмно изкачване в продължение на четирийсет минути, за да излезе от града и да стигне до „Хилтоп Хаус“.
Залезът придаваше на разцъфтелия в бяло жив плет пред къщите призрачна бледност: трънки от двете му страни и змийско мляко със ситни сърцевидни листенца покрай алеята. Уханието на цветята, висшето удоволствие от цигарата и перспективата за уикенди в компанията на Гая — всичко това се сливаше в божествена симфония от възторг и красота, озвучаваща пуфтенето на Андрю нагоре по хълма. Нека Саймън още веднъж само да го попита: „Ти още ли не си си намерил работа бе, Пъпчо?“ Веднага ще му отговори: „Намерих“. Ще работи рамо до рамо с Гая Бодън всеки уикенд.
Но най-хубавото е това, че най-после знае съвсем точно как ще забие анонимна кама право между бащините плешки.
VII
Първоначалната злоба на Саманта обаче премина бързо и тя взе горко да съжалява, че е поканила Гавин и Кей на вечеря. През цялата петъчна сутрин разправяше шеговито на помощничката си каква отвратителна вечер й предстои, но настроението й рухна още в мига, в който остави Карли да се оправя сама в „Презраменни канарокрепители“ (когато Хауърд чу за пръв път името, което бе измислила за магазина си, така се разсмя, че получи астматичен пристъп, след което Шърли винаги посрещаше намръщена споменаването му в нейно присъствие). Потеглила за Пагфърд преди часа „пик“, за да има време да купи необходимите й продукти и да се захване с готвене, Саманта направи опит да се развесели, като намисляше какви коварни въпроси ще може да зададе на Гавин. Да се зачуди на глас например защо Кей още не се е пренесла при него — прекрасна тема.
На прибиране пеша към дома от площада, понесла по една издута найлонова торба от „Молисън енд Лоу“ във всяка ръка, Саманта видя Мери Феърбрадър, изправена пред банкомата до входа на банката на Бари.
— Здравей, Мери… какво правиш?
Мери й се видя отслабнала и побледняла, със сиви сенки около очите. Разговорът им вървеше сковано и особено. Не бяха се виждали, откакто пътуваха заедно с линейката, ако не се смяташе краткото неловко изказване на съболезнованията по време на погребението.
— Все се каня да се отбия — заоправдава се Мери. — Толкова много ми помогнахте… а освен това исках да благодаря на Майлс…
— Няма нужда — отвърна й неловко Саманта.
— Да, но все пак…
— Ами заповядай тогава…
И едва след като Мери си замина, у Саманта се породи ужасното чувство да не би да е създала у Мери впечатлението, че тъкмо тази вечер ще е идеална да ги посети.
Още с прибирането си пусна торбите в преддверието и се обади в службата на Майлс да му се оплаче какво е направила, но той прояви вбесяваща невъзмутимост пред перспективата към карето им да се включи и една току-що овдовяла жена.
— Изобщо не смятам, че е проблем — рече. — Мери има нужда да се поразведри.
— Да, ама аз изобщо не й споменах, че сме поканили и Гавин с Кей…
— Мери се разбира с Гав — каза Майлс. — На твое място ни най-малко не бих се тревожил.
Нарочно се прави на ударен, помисли си Саманта. Явно, иска да си го върне за това, че отказах да отида в „Суитлъв Хаус“. Затвори телефона и взе да се чуди дали да не се обади на Мери да я помоли да не идва тъкмо довечера, но се боеше да не прозвучи невъзпитано, така че се примири с надеждата Мери просто да не намери сили да се яви.
Влезе с възстановено самочувствие във всекидневната, наду докрай звука на дивидито на Либи с оная младежка банда, та да ги чува в кухнята, след което пренесе торбите и се захвана да приготви касеролата и редовния си резервен специалитет — пудинга, известен като „кален пай от Мисисипи“. С най-голямо удоволствие би купила една от готовите големи торти на „Молисън енд Лоу“, което щеше да й спести доста усилия, но това неминуемо щеше да стигне до ушите на Шърли, която и с повод, и без повод споменаваше, че Саманта разчитала прекалено много на замразените полуфабрикати и готовите ястия.