Саманта бе вече разучила дивидито до такава степен, че и от кухнята успяваше да си представи визуално младежката банда. През седмицата го бе изгледала още няколко пъти, възползвайки се от отсъствието на Майлс — горе в домашния му кабинет или водещ дългите си разговори по телефона с Хауърд. Когато започна парчето, в което мускулестият младеж върви по плажа с развятата от вятъра разкопчана риза, отиде, както си беше с кухненската престилка, да го гледа и през цялото време смучеше разсеяно омазаните си с шоколад пръсти.
Беше замислила да прекара дълго време под душа, докато Майлс зарежда масата, но чак сега се сети, че Майлс всъщност ще позакъснее, понеже щеше да ходи до Ярвил да прибере децата от „Сейнт Ан“. И в мига, в който си даде сметка защо Майлс още го няма и че всъщност ще се върне заедно с двете момичета, Саманта се втурна сама да подрежда трапезарията и да скалъпи нещо за вечерята на Лекси и Либи, преди да са дошли гостите. Така че в седем и половина Майлс завари съпругата си по работно облекло, изпотена, вкисната и готова да припише на него вината за собствената й поначало идея.
Без изобщо да поздрави Саманта, Либи се отправи гневно към всекидневната и извади диска от дивиди плейъра.
— Браво, моето момиче, тъкмо се чудех как да го спра — каза Саманта.
— Защо работи телевизорът? Ти тоя диск ли гледаше?
На моменти Саманта имаше чувството, че по-малката й дъщеря яко се е метнала на Шърли.
— Исках да пусна новините, Либи. Нямам време за дивидита. Хайде, сядайте да вечеряте. Пицата ви е готова. Чакаме гости за вечеря.
— Пак ли замразена пица?
— Майлс! Трябва да се преоблека. Намачкай картофите на пюре, ако обичаш. Майлс?
Той обаче се беше скрил на горния етаж, така че й се наложи сама да блъска варените картофи, а в това време дъщерите й се хранеха на островчето насред кухнята. Либи беше опряла обложката на дивидито върху чашата си с пепси и зяпаше снимката.
— Тоя Майки е толкова тучен — изпъшка тя с такава похот, че направо стресна Саманта; но пък мускулестият младеж се казваше Джейк, та се утеши, че все пак не си падат по един и същ обект.
Лекси пък не млъкваше: силният й самоуверен глас сипеше картечни откоси информация за момичета от училището им, които Саманта не познаваше, и за щуротиите и кавгите между вечно менящите се групировки, на които отдавна беше изтървала дирята.
— Вижте какво, момичета: трябва да се преоблека. Разчистете, след като се нахраните, моля ви.
Намали пламъка под касеролата и се качи забързано по стълбите. Майлс закопчаваше ризата си в спалнята и се гледаше в огледалото на гардероба. Цялата стая ухаеше на сапун и афтършейв.
— По график ли се движим, любов?
— Да, благодаря, че се сети да попиташ. И че си намерил време да вземеш душ — изсъска Саманта и измъкна любимата си дълга пола с горнището й, преди да тресне вратата на гардероба.
— Има време и ти да се изкъпеш.
— Остават само десет минути до идването им; няма да ми стигнат да си изсуша косата и да се гримирам. — Ритна настрана обувките си; едната издрънча шумно по радиатора. — Като приключиш с кипренето, ще бъдеш ли така добър да се отбиеш до долу и да се оправиш с напитките?
След като Майлс излезе от стаята, направи опит да среши оплелите се гъсти коси и да си оправи грима. Изглеждаше ужасно. И едва когато се облече, забеляза, че си е сложила неподходящ сутиен под впитата по тялото й блуза. В хода на последвалото трескаво търсене се сети, че онзи, който й трябваше, е все още в сушилнята; изскочи на стълбищната площадка, но точно в този момент иззвъня входният звънец. Изпсува и се шмугна обратно в спалнята. Младежката банда забиваше с все сила от стаята на Либи.
Гавин и Кей цъфнаха точно в осем, тъй като Гавин се притесняваше какво ще каже Саманта, ако закъснеят — или, че са се заплеснали да се чукат, или, че са се скарали, преди да излязат. Очевидно тя възприемаше като привилегия на брачния живот правото да обсъждаш или да си завираш гагата в любовните изживявания на неженените. Освен дето страдаше от заблудата, че просташките й невъздържани приказки, особено когато се напиеше, представляват язвителен хумор.