— Заповядайте, заповядайте — подкани ги Майлс и се отдръпна назад да ги пропусне. — Влизайте, влизайте. Добре дошли в „Каса Молисън“.
Целуна Кей и по двете бузи и освободи ръцете й от шоколадовите бонбони, които носеше.
— За нас ли са? Много благодаря. Страшно се радвам, че най-сетне имаме повод да се запознаем. Гав прекалено много ви държи извън хорските погледи.
Майлс пое и виното от ръката на Гавин, после го перна леко по гърба — жест, който Гавин ненавиждаше.
— Влизайте. Сам само след секунда ще дойде. Какво да ви налея за пиене?
Кей поначало бе възприела Майлс като доста мазен и прекалено фамилиарничещ, но беше решила да не избързва със съжденията. Всяка двойка е принудена да общува със съответния кръг на другия партньор и да намира начини да ги понася. Днешната вечер представляваше значителна стъпка в стремежа й да навлезе в онези пластове от живота на Гавин, до които той досега не я допускаше, а и тя искаше да му покаже, че се чувства като у дома си в голямата самодоволна къща на Молисънови и че няма повече нужда да я държи встрани. Затова се усмихна на Майлс, пожела си червено вино и взе да се възхищава от просторната стая с лакираното й чамово дюшеме, отрупания с възглавнички диван и обрамчените литографии.
— Тук сме от… вече ще стане четиринайсет години — спомена боравещият с тирбушона Майлс. — Вие, доколкото знам, сте долу, на „Хоуп Стрийт“. Симпатични къщички са и се поддават на сполучливи решения за реконструкция.
Появи се и Саманта, усмихната, но без грам топлота. Кей, която дотогава я бе виждала само по шлифер, отбеляза впитостта на оранжевата блуза, изпод която прозираше и най-малката подробност на дантеления й сутиен. Лицето й бе по-тъмно от понабръчканата й кожа под врата; гримът й бе силен и неподходящ, а подрънкващите златни обици и златните домашни обувки с високи токчета си бяха, поне според Кей, направо курвенски. Изобщо Саманта й се видя от онзи тип жени, които обичат да хойкат по заведенията в шумни женски компании, попикават се от смях, ако някой получи поднесена от стриптийзьорка поздравителна телеграма, и водят пиянски флиртове с всички чужди партньори по разни партита.
— Здравейте — каза Саманта. Целуна Гавин и се усмихна на Кей. — Виждам, че вече имате питиета. Налей ми от същото, което си сипал на Кей, Майлс.
Извърна се, за да седне, след като бе успяла да прецени външността на гостенката: дребни гърди, як ханш, категорично избрала черния панталон с цел да минимализира едрия си задник. На нейно място, с нейните къси крака, Саманта щеше да предпочете високи токчета. Но пък лицето й беше хубавичко, с гладка маслинена кожа, големи тъмни очи и щедра уста; затова пък подстриганата късо, по момчешки, коса и решително плоските обувки указваха несъмнено наличието на определени „неприкосновени възгледи“. Типично в стила на Гавин: пак се е натресъл на командореща жена без чувство за хумор, която ще му стъжни живота.
— И така! — каза весело Саманта и вдигна чаша. — За Гавин и Кей!
И отбеляза със задоволство гузната, кисела усмивка, която се мярна по лицето на Гавин; но преди да успее да го притесни още повече или да измъкне от поне единия от двамата някое лично сведение, с което после да подразни Шърли и Морийн, пак се чу входният звънец.
Видът на Мери беше крехък и недодялан, особено в сравнение със застаналия до нея Майлс, който й беше отворил. Тениската й висеше от щръкналите ключици.
— Ох — стресна се Мери още от вратата. — Не знаех, че имате…
— Гавин и Кей току-що дойдоха — рече леко наслуки Саманта. — Заповядай, Мери, моля ти се… Какво ще пиеш?
— Мери, запознай се с Кей — намеси се Майлс. — Кей, запознай се с Мери Феърбрадър.
— О — успя само да каже изненаданата Кей; очаквала бе да са само четиримата. — Приятно ми е.
Гавин, който веднага усети, че Мери не е имала намерението да се включва към вечерята им и е готова моментално да си тръгне, потупа свободното място на дивана до себе си; Мери седна с несигурна усмивка. Лично той се зарадва на пристигането й. Ето го буфера, от който има нужда; дори и Саманта би трябвало да се усети, че свойствените й сквернословия са неподходящи в присъствието на една опечалена жена; да не говорим, че се бе нарушила и сковаващата симетрия, характерна за една четворка.
— Как си? — попита я тихичко. — Тия дни се канех да ти се обадя… Има някои нови развития по въпроса със застраховката…
— Нямаме ли нещо за дъвчене, Сам? — попита Майлс.