Тя се облегна на скамейката, като смяташе, че останалите ще решат, че се моли. Обаче размишляваше. Мислеше за Рей — едър жизнен човек на петдесет, не мъж, а мъжище. Бивш ляв защитник на „Ню Йорк Джайънтс“, еднократен носител на Суперкупата за победа над „Бронкос“ през осемдесет и първа, който умря на зъболекарския стол от упойката, докато му вадеха мъдрец. Каква ирония. И какво прахосничество.
Имаше четири пораснали деца, мъж, който не се забъркваше в глупости, дори при гостуванията на „Джайънтс“ или след това като водещ на спортни предавания. Добре, не получи къщата от кафяв камък на Бруклинските хълмове, но какво от това? Беше тийнейджърската мечта на дъщерята на френско-канадски хлебар от Коби Хил в Бруклин. Тази мисъл я накара да се усмихне. Миризмата на тамян от панихидата стигна до ноздрите й, а тишината в параклиса я обгръщаше със спокойствие. Свали обувките с високи токове и отпусна краката си върху хладния гранитен под, както правеше някога като момиче в Коби Хил. Прониза я носталгия, която премина в тъга. Нейният баща също почина млад. И като най-голяма, тя трябваше да се включи и да помогне в отглеждането на Мери Клер и Бренда, докато майка й въртеше хлебарницата. Не беше по-различно от заемането на мястото на Рей в отглеждането на техните деца. Беше направила всичко по силите си и единствената й болка беше Джек с неговите проблеми с наркотиците и алкохола.
Синди се обърна и видя последните богомолци да си тръгват. Въздъхна и след това, като добра християнка, отправи признателността си към Божията милост за даровете, които бе получила в живота си, изправи се и тръгна да благодари на отец Ален.
След това на паркинга избърса няколко сълзи от очите си. Оцени външния си вид в огледалото — все още впечатляваше с фигурата си, макар да беше вече на петдесет и една. Тясното сако подчертаваше големия й бюст, най-добрия й атрибут, и тясната талия. Това я накара да си помисли, че Рей би се гордял с нея. Мисълта предизвика далечна тръпка при спомена как я прегръщаше и поставяше ръцете си върху гърдите й — неговите магически ръце. Но тези дни бяха минало. Тя отвори вратата и се качи в кадилака.
Когато влезе във френската сладкарница на 38-а улица и „Бродуей“, Дени все още дишаше тежко, макар да беше спряла да тича още преди пет минути и стигна дотук със спокоен ход. Седна на една от масите в ъгъла на бистрото, но на първия ред, сгушена до бара с неговите редици от кранове. Вътре миришеше на изветряла бира, а подът лепнеше от нея. Но тук беше тъмно и мястото й не се виждаше нито от витрината, нито от входната врата. Тя сложи ръцете си една върху друга на масата, без да е сигурна треперят ли или не, докато поръчваше зелен чай на келнерката и се опитваше да не изглежда така, сякаш току-що е оцеляла при опит за убийство. Този синеок мъж имаше пистолет, дълъг цял лакът, поне докато на цевта беше онова нещо, което трябва да е било заглушител. Егати заглушителя. Спомни си шума, който вдигна, когато простреля Магуайър. Прозвуча както бомбичките, които като дете по-големият й брат Джордж хвърляше в кофата за боклук на съседа, слагаше капака и гледаше как го изхвърлят на три метра височина. Ако не се беше сетила за лютивия спрей, сега щеше да е мъртва като Магуайър. И Господ да благослови треньора Стивънс, че толкова държеше на двигателната култура по време на ежедневните тренировки по гимнастика в гимназията. Ако не бяха те, никога нямаше да може да изпълни това упражнение: да прескочи от място креслото, да се приземи и претърколи, за да избегне размаханите към нея ръце на убиеца.
Тя вдигна длани. Не трепереха, но още усещаше адреналина във вените си. Тази сутрин беше видяла как убиват човек, а малко по-късно едва не убиха и нея. Убиецът беше същият мъж, който дойде в апартамента й, но този път преоблечен като полицай. Как беше научил къде живее? Ченгетата ли му бяха казали? Дали той беше ченге? Дали полицаят, който седеше в патрулката пред нейния блок, беше истински или съучастник на убиеца? Трябваше да реши какво ще прави, но в момента отиването в полицията не й се струваше правилно. Не и докато не разбереше някои неща.
Кой беше наредил убийството на Магуайър? Кои бяха тези фалшиви агенти на ФБР? Какво й беше предал Магуайър? Затова ли го убиха — за да не може да й го даде? Изглеждаше логично. Кой би имал причина да убие Магуайър, а сега и нея? Дали убиецът я преследва, защото го беше видяла? Или защото неговите шефове знаеха какво притежава и искаха да си го върнат?