Съзнанието й не беше достатъчно ясно дори за да се сети за най-важните въпроси, какво да кажем да намери отговорите им. Погледна колко часа показва блекбърито й — поне не го беше забравила. 12:40. Погледна надолу, за да види как е облечена. Високи до коленете жокейски ботуши „Ралф Лорън“ — първата й покупка с отстъпката за служители в предишната й работа за „Поло“ — флагмана на модната компания. В тях бяха напъхани джинси, носеше риза и върху нея сако. В джоба си имаше само две кредитни карти, дебитната на нейната банка, малко дребни и шофьорската книжка. Всички бяха стегнати с ластик. Тя ги извади и преброи парите в брой. Трийсет и седем долара. Повече от обикновено. В другия джоб бяха ключовете й, малко центове и балсам за устни.
Дойде келнерката с чая. Дени отпи, затвори очи и си пое дъх. След минута и нещо вече беше по-спокойна. Добре. А сега мисли. Какво да правя?
Първият приоритет беше Гейб. Франческа щеше да го доведе едва след края на прослушването му към шест. Обзе я ужас. Това не може да стане. Убиецът сигурно наблюдава апартамента. Ще трябва да се обади на Франческа да го доведе някъде другаде. Поне докато успее да реши какви ще са следващите й стъпки. А полицията? Тя поклати глава. Не сега. Не и докато наоколо обикалят разни фалшиви агенти на ФБР, а някакъв тип в полицейска униформа се опитва да я убие.
Къде би могла да иде? Замисли се за Джеймс. Като се има предвид сегашното им положение, щеше да е подло да му се обади и да го помоли за помощ. Той, разбира се, щеше да я подслони, щеше да направи каквото може, за да й помогне. Все още я обичаше — и точно това беше причината да не иска да се възползва от него. Освен ако не можеше да измисли нищо друго. Боже мили. Някакъв откачалник обикаля наоколо и се опитва да я убие. Джеймс ще я разбере. Няма защо да се прави на толкова добра.
Обаче по-важното беше да разбере какво става. Откъде да започне? Пъхна ръка в джоба на сакото и усети хладната повърхност на флашката. Ако успее да се добере до компютър, може да види какво има в нея и да намери някои отговори. Магуайър вероятно беше убит заради това. Когато разбере какво има на флашката, ще стане ясно кой не иска това да се разкрива.
Сети се за Джон Маклоски — приятеля на Магуайър, който го бе запознал с Дени. Човекът, който разобличи своя работодател. И запозна приятеля си с жената, която му помогна да разгласи своята история. Нямаше нужда да си пада по теорията за конспирацията, за да събере две и две. Магуайър се беше опитал да разобличи своята компания, но те го изпревариха и му запушиха устата. Но дали беше възможно „Фарма Интернешънъл“, една от най-големите фармацевтични компании в света, да поръча убийството на свой служител само за да му попречи да разкрие някаква тайна? Знаеше, че повечето от нейните приятели, които приемаха за истина всички смахнати теории за заговори в интернет, щяха да го повярват. Обаче тя не беше толкова сигурна.
На телевизора, който беше закачен над бара, се видя кадър от входа към кабинета на доктор О. Тя се приближи, за да може да чува. Водещият разказваше за поредица странни събития в Горен Уест Сайд. Всичко започнало с убийството на доктор Робърт Магуайър, биолог във „Фарма Интернешънъл“, в сградата, където се помещавал кабинетът на доктор Юри Орловски на 79-а улица и „Бродуей“, в девет сутринта. А след няколко часа само на няколко преки от това местопрестъпление, на 88-а улица между „Бродуей“ и „Амстердам“, в апартамента на Дени Норт, служителка на доктор Орловски, която станала свидетелка на първото убийство, бил убит полицай.
На екрана се появи снимка на младото ченге. Това не беше типът, който се вмъкна в апартамента й. Мамка му, какво става? Водещият продължи. Полицията издирва госпожица Норт — в този момент Дени почувства пристъп на паника, когато на екрана изскочи собствената й снимка — като възможен свидетел по случая.
Тя сведе глава, за да скрие лицето си от бармана. Върна се при своята маса, остави три долара на плота, обърна се и излезе от заведението. Не знаеше къде отива, но беше сигурна, че не в полицията. Знаеше какво означава „възможен свидетел“. И като се има предвид случилото се, не беше за учудване, че я представят като човек, забъркан в убийството на полицая и може би дори на Магуайър. Усещаше погледите на хората по улицата. Извади мобилния си телефон и натисна копчето за бързо набиране на майка си.