Изми ръце и тръгна към вратата на тоалетната, като пътем ги бършеше. Влезе в кабинета си. Стените бяха покрити с негови снимки на първите страници на „Уолстрийт Джърнъл“, „Ню Йорк Таймс“, „Файненшъл Таймс“, кориците на „Тайм“, „Нюзуик“, „Бизнесуик“, „Форчън“ и „Форбс“. Хуманитарната му награда от Световната здравна организация за работата му върху програмата за ваксинация срещу дребна шарка в Африка беше сложена на видно място в центъра между снимките от заглавните страници. Фотографии как се ръкува с най-различни бележити световни личности стояха на бюфета, масичката му за кафе и масите, разположени около дивана и креслата в зоната за съвещания в кабинета: кмета Блумбърг, кандидат-президента Ромни, а преди него президентите Буш и Обама. Сенатор Чък Шумър, с когото бяха на „ти“. Той беше голям човек в един огромен свят. Върна се обратно да хвърли кърпата в кошчето. Погледна отново лицето си в огледалото и осъзна, че се поти. Шибаният капут, изпълнителят, се беше отнесъл с неуважение към него, разтърси го и сега мисълта. Изпитваше усещането, че трябва да измие вонята на поражението от тялото си. Наплиска лицето си с вода и се подсуши.
Какъв му беше проблемът на този изпълнител? Кой е той? Бивш морски тюлен? От специалните части? Или просто някой боклук, обучен как да убива? Защо не можеше да уважи желанията на Медсън като негов клиент? Как ще събере екипите, които Медсън винаги използваше за корпоративните си сделки?
Как би могъл да се справи, ако работеше върху сделка? Щеше да използва Стив Стайлс, своя главен помощник. Набра номера и след пет минути Стайлс се озова в кабинета му. Изглеждаше ужасно, когато влезе. Задъхан, лицето зачервено, несмутимото му спокойствие на главен финансов директор нарушено.
— Току-що ми се обади Норман от „Човешки ресурси“ — изстреля Стайлс. — Един от нашите изследователи бил убит тази сутрин в Ню Йорк. — Тръшна се тежко в едно от креслата пред бюрото на Медсън. — Един от нашите!
— Знам! — отговори Медсън и изду устни за по-голямо въздействие. Стана и отиде да затвори вратата на кабинета, опитвайки се да извлече възможно най-много драматизъм. — Знам всичко за станалото. И не само това — мисля, че някой от индустрията го е убил.
Предизвика реакцията, която искаше. Стайлс издиша шумно, след това разсеяно започва да опипва възела на вратовръзката си.
— Магуайър работеше върху ваксини, за някои от които в сътрудничество с други играчи от фармацията. Приятелят на Магуайър, Маклоски, е онзи тип, който разобличи „Келердорн“ за тяхното болкоуспокояващо „Мириъд“. Болтън от „Изследвания и развитие“ забелязал, че Магуайър започнал да се държи все по-отчуждено, дори странно. Мислим, че тази сутрин е стискал нещо подобно на динамит в потната си ръчичка, готов да го даде на някакво момиче, току-що спечелило наградата на фестивала „Трайбека“ за документален филм. Някакви глупости за това как лекарствата на фармацевтичните компании въздействали на нашите деца. Това е същото момиче, което е взело интервюто от Маклоски, разобличил „Мириъд“.
Погледът на Стайлс възвърна малко от счетоводителското си самообладание, сякаш оглеждаше листа с баланса, който му е дал Медсън за преглед.
— Как си научил това?
— Нали ти казах — чрез Болтън от „Изследвания и развитие“.
Стайлс не изглеждаше убеден. Започна да оглежда Медсън, сякаш е колонка числа. Втораченият му празен поглед се беше върнал. На Медсън му се стори, че се готви да попита: „Как, по дяволите, е успял да научи всичко това?“, но вместо това каза:
— Изглежда Магуайър е имал нещо, което ще навреди на бранша.
— Не знаем какво е имал, ако изобщо се е докопал до нещо, дали е било измислено, фалшифицирано или истинско. Обаче, изглежда, някой го е сметнал за истинско и заради това е поръчал да го убият. А сега май е у момичето.
— Мисля, че знам накъде отива работата.
— Прав си. Искам да организираш команден център. Пълен екип от нужните специалисти, в този случай с подчертано внимание към детективите, които използваш за преглед и оценка на активите преди сделка. Имаме голяма нужда от крака, които да трамбоват по тротоарите. Както и от координация с нюйоркската полиция и всякакви други полицейски служби, които са замесени.
Стайлс клатеше учудено глава.
— Това е лудост. И за какво ни е да я намираме? Къде може да е?
— Не знаем. Обаче полицията смята, че в своя апартамент е убила ченге, което отишло да вземе нещо няколко часа след убийството на Магуайър. Не могат да я намерят и я смятат за бегълка.