— Тогава остави на ченгетата да я намерят.
— Какво ще стане с данните на Магуайър, ако я пипнат? Или какво ще стане с нея и данните, ако онзи, който гръмна Магуайър, я намери пръв и убие и нея? Или ако ченгетата постъпят с нея така, както постъпват с убийците на полицаи?
— Направо не мога да повярвам, че водим този разговор — въздъхна Стайлс. — Обаче, ако някой от бранша е гръмнал Магуайър, за да попречи данните да станат известни, и убие и нея, ще се погрижи данните да бъдат унищожени.
— Откъде можем да знаем кой е убил Магуайър? Може и да не е бил човек от бранша. Просто изказах предположение. Не знам повече от теб. А може и да е било, за да се отмъкнат данните и да се публикуват. Обаче знам едно: изслушването другата седмица пред сенатския комитет за ваксините може да се окаже съдбоносно за фармацевтичната индустрия. Помисли за цялата шумотевица за отмяна на имунитета, който Конгресът ни осигури за защита от съдебни процеси заради увредени деца от Националната програма за имунизация. Ако сега изскочат някакви кофти данни, независимо дали фалшифицирани или не, за бранша? Ако Конгресът ни лиши от имунитета и адвокатите на ищците докопат тази информация, каквато и да е тя, ще ни се стоварят процеси, пред които онези срещу тютюневите концерни ще ни се сторят детска играчка.
Стайлс помълча известно време, след това каза:
— Има нещо гнило. Един от нашите, един от нашите хора е убит днес, а ние си говорим как да си пъхнем носовете в работата на полицията заради собствените ни браншови интереси. Трябва да оставим ченгетата да намерят момичето и данните, ако изобщо съществуват, и едва след това да решим какво означава това. Останалото не е наша работа.
Медсън се надигна от мястото си и си пое дълбоко дъх с ахване.
— Не е наша работа?! — изкрещя той. — Как да не е наша работа? Един от нашите изследователи открадва проучвания, които е правил с нашите пари за изследвания и развитие или с тези на някой от нашите партньори и които, дори да са куп лъжи, могат да съсипят нашата индустрия. После ги дава на някаква заблудена кучка от онези, дето си падат да помагат на хората, а тя ще ги използва, за да спечели „Оскар“? И ти казваш, че не е наша работа? Аз съм главният изпълнителен директор на тази компания и на мен е поверена нейната защита, защитата на нейните служители, на клиентите и акционерите от безотговорните действия на нечестен служител. А ти си главният финансов директор и аз ти заповядвам да събереш екип и да намериш шибаната кучка! Разбрано?
Стайлс стана.
— Разбрано. — Той закрачи към вратата, но след малко се спря и се обърна с лице към Медсън. — Разбрано, но това не ми харесва. А според скромния ми опит ченгетата също не харесват, когато група частни детективи си пъхат носовете в тяхната работа, дори да им кажем, че само се опитваме да помогнем.
— Тогава не им казвай.
Стайлс не отговори, а просто се обърна и излезе през вратата.
Какво шибано положение. Не беше сигурен дали Стайлс му е повярвал, но знаеше, че ще организира екипа и това щеше да е неговият приоритет. Обаче се опъна повече от обичайното. Въпреки това никой освен може би ФБР не можеше да свърши по-добра работа за съставянето на екип, който да открие кучката. Мамка му, вероятно половината от частните детективи, които използваше, бяха бивши ченгета или агенти на ФБР, които работеха почасово и не се интересуваха от нищо друго, освен да си вземат парите.
Медсън осъзна, че кърши ръце. Сега вече не ставаше дума само за приходите през следващото тримесечие. Ако някое от убийствата бъде проследено обратно до него — свършено беше с него. Още по-лошо: ако това момиче разполагаше с онова, което той смяташе, че е у нея, усилията на целия му живот можеха да се изпарят в нищото. Причината да влезе във фармацевтичната индустрия след медицинското училище бе, че нямаше намерение да се присвива като някой селски лекар. Да, печелеше купища пари в частния бизнес, това бе ясно, но не беше в това въпросът. Призна пред себе си, че първопричината да влезе във фармацевтичния бранш, беше да унищожи цяло поколение болести, грандоманска идея, която хранеше, когато беше на двайсет и няколко. Но това вече не беше важно. Обаче оттогава в живота му всичко се нареждаше прекрасно. Взеха го във „Фарма Интернешънъл“ — най-големия производител на ваксини в света. И сега той беше начело на фирмата. Може би сега най-важното беше да спечели. Не беше сигурен, но определено не беше време за психологически анализи. Беше сигурен само в едно: няма да позволи на някаква режисьорка да му отнеме граденото цял живот. Заедно с неговата дясна ръка Стив Стайлс начело на случващото се нямаше да мине много време, преди да се оправи с Магуайър и неговата глупава кауза. Стрелна поглед към предплатения телефон на бюрото. Щом Стайлс я намери, изпълнителят ще се погрижи за нея и данните завинаги ще изчезнат.