Когато Дени стигна апартамента на Джон Маклоски, за пръв път от сутринта, когато заведе Гейб на училище, изпита някакво чувство на покой. След като видя Магуайър да умира пред очите й, след измъкването на косъм от апартамента и спора с майка си какво да прави от тук нататък, най-сетне се бе озовала в компанията на приятел. Маклоски беше изтънчен мъж в началото на шейсетте, висок и слаб, със сивееща коса и държане на университетски професор. Очите му проблеснаха, когато я поздрави с ръкостискане. Апартаментът му беше малък, скромно обзаведен, а на всяка хоризонтална повърхност имаше струпани книги и списания. Тя си спомни удобното тапицираното кресло, в което седеше, докато го интервюираше в неговата всекидневна, и той я поведе към него.
— Джон, благодаря, че ме прие. Съжалявам, че не се обадих предварително, но смятам, че си чул новината за Дейвид Магуайър.
— Да, истинско нещастие. Разбрах, че е бил точно пред теб. Гледах по новините.
Вратът на Дени изтръпна, когато му разказа за станалото. Запита се дали някога ще реагира по друг начин.
— Беше ужасно. Не мисля, че някога ще го забравя. Но не знам дали си чул какво се случи след това?
Маклоски поклати глава. Дени си помисли, че изглежда по-тих от обикновено, дори някак предпазлив.
— Когато полицията свърши с разпита ми, се прибрах у дома. Едно ченге — може да е било истинско или не — влезе в апартамента ми и се опита да ме убие. Успях да избягам. После по новините видях, че в жилището ми е убит друг полицай.
Маклоски слушаше мълчаливо.
Дени се чудеше как да спомене за флашката, когато, неочаквано и за самата себе си, избълва на един дъх:
— Точно преди онзи тип да го застреля, Магуайър ми даде нещо. — Тя извади флашката от джоба на сакото си.
Маклоски изви глава назад и стисна подлакътника на дивана с видимо притеснение.
— Моля те, не го прави — каза той.
— Какво? Защо не?
— Защото си в опасност.
— Няма майтап. Преди да се опита да ме застреля, онзи тип в апартамента ми попита: „Къде е?“. Сигурно е имал предвид съдържащото се в тази флашка. Сега ченгетата също са ме погнали, защото си мислят, че съм забъркана в убийството на техния колега у дома. Може би дори с убийството на самия Магуайър.
— Това вероятно е нагласено — отбеляза Маклоски.
Дени изпита някакво неприятно усещане в гърдите си.
— Дойдох тук, за да ми помогнеш да видя на твоя компютър какво има в тази флашка. Може да ми помогнеш и в тълкуването.
— Не мисля, че мога да ти бъда от полза.
— Какво?
— Дейвид и аз бяхме приятели от години. Знаех, че работи върху нещо, събираше данни, които „Фарма Интернешънъл“ едва ли е искала да видят бял свят. Фактът, че се е свързал с теб и е донесъл флашката, означава, че е попаднал на нещо взривоопасно. Ние сме в навечерието на сенатското изслушване за безопасността на ваксините на фармацевтичната индустрия. Изборът на Дейвид кога да дойде при теб не е бил случаен.
— Тогава ми помогни да публикуваме онова, което е в тази флашка. Ти беше в същото положение, когато разобличи „Келердорн“.
Маклоски се наведе към нея.
— Не, не бях. Получих информацията за сърдечните пристъпи, които „Мириъд“ предизвиква, и разкрих опита на компанията да ги прикрие, преди „Келердорн“ да успее да ме докопа. Затова бях в безопасност. Обаче Дейв се провали. Те го докопаха преди това. По същия начин щяха да премахнат и мен, стига да бяха имали възможност. След като стане обществено достояние, не могат да те убият, защото няма да им донесе нищо добро. Обаче преди това всичко е разрешено.
Той няма да ми помогне. Дени изпита някаква слабост в крайниците си.
— Не разбирам.
— Искам да кажа, че не мога да ти помогна. Дейвид не успя. И сега, каквото и да е намерил, каквото и да ти е дал, е радиоактивно.
Тя почувства пристъп на гняв. Искаш да кажеш, че няма да ми помогнеш.
— Ти предаваш каузата.
Маклоски вдигна рамене.
— Твоята кауза не е моя. Каузата на Дейвид също не е моя. С „Мириъд“ научих нещо, което трябваше да разкрия, стига да мога да го направя, без да ме убият. Няма да се оставя да ми видят сметката за нещо, за което нищо не знам. Не мога да ти помогна и ако знаеш кое е добре за теб, ще забравиш за онова, което е на флашката.