— Само се опитвам да ти втълпя малко разум.
— Гейб е на сигурно място.
— Може би. Но какво ще прави, ако трябва да порасне без майка, защото я е пречукал някой луд, макар че е можела да го избегне?
— Престани! Имам нужда от подкрепата ти, а не да се опитваш да ме плашиш. Отивам във Вашингтон и точка.
Стайлс настоя Медсън да дойде в неговия кабинет на брифинга за постигнатото в края на деня. Медсън не виждаше какво значение има къде ще се срещнат, но въпреки това отиде. Когато влезе, разбра защо. Стайлс беше превърнал конферентната зала до кабинета му в команден център. Две бели дъски стояха в единия край на конферентната маса; карта на Ню Йорк Сити и околностите с карфици по нея висеше в другия край. Ноутбуци, листове с подложки и клипсове, моливи и химикалки бяха подредени пред всеки стол около масата. До някои от тях бяха сложени чанти за документи и папки. По масата бяха разхвърляни наполовина изпити кафета и смачкани опаковки, а вътре миришеше на гимназиална спортна зала.
— Виждам, че здраво си поработил — каза Медсън, комуто се искаше да поразведри малко нещата помежду им, като имаше предвид как се бяха разделили по-рано следобед.
Стайлс го погледна с безизразни очи.
— Работихме цял следобед по въпроса. Изпратих екипа да вечеря. Реших, че така ще имам възможност да си поговорим поверително. Ще се върнат след час и нещо и после можем отново да продължим колкото време е нужно. — Стайлс изчака Медсън да седне, преди да заеме мястото си. — Включил съм четири фирми — продължи той. — Две от тях са онези, които обикновено използваме за анализ на компании, другите две са по-специализирани за подобна работа. Вече сме пуснали сто и двайсет човека по улиците. А утре сутринта, ако имаме нужда от тях, можем да включим още петдесет-шейсет. — Стайлс замълча, очаквайки реакцията му.
— За какво са тези неща? — попита Медсън, като посочи белите дъски и картата.
— Два различни подхода. Хората с опит казаха, че трябва да работим според две предположения: първо, тя разполага с данните и второ — не разполага с тях. Ако предположим, че ги има, се опитваме да разберем къде би отишла и какво ще прави с тях.
— И? — попита Медсън нетърпеливо.
— Предполагаме, че ще занесе данните на някого, който може да ги разтълкува. Или ще отиде при медиите. Или ще ги направи обществено достояние чрез интернет. Може да иде и при ченгетата.
— Ченгетата? Казах ти, че е бегълка. Те смятат, че е убила полицай в апартамента си.
Стайлс примижа, както правеше, когато сборът не излиза.
— Нашите момчета откриха, че на ченгето е прерязано гърлото и кухненски нож е забит в гърдите му. Не вярват, че четиридесет и пет килограмова жена може да го е извършила, дори да е имала нужното самообладание. Освен това не могат да разберат какъв мотив би могла да има. Нашите контакти в нюйоркската полиция казват, че ченгето е отишло там да вземе лаптопа й, за да могат да проверят кореспонденцията с Магуайър. Намерили са компютъра в апартамента.
— Е, и?
— Заради това са решили, че най-вероятно не тя е убила полицая. След като помисли малко, вероятно ще реши, че няма какво да губи, и ще се предаде на ченгетата.
Медсън се опита да не покаже какво мисли, но едно неприятно усещане заля цялото му тяло.
— Как можем да попречим на това да се случи?
Медсън знаеше, че Стайлс не е глупав и разбира, че той не иска тази информация да стане известна на обществеността. Стайлс кимна:
— Работим по въпроса. Вече преровихме кабинета на Магуайър. Не намерихме нищо спорно сред документите му или в компютъра, което може да й е дал. Обаче нашите техници продължават да проучват твърдия диск на машината. Вече имаме данните за разговорите, водени от служебния му телефон. Открихме, че в период от три седмици жената му се е обаждала петнайсет пъти. Сега проучваме мобилния му телефон, но това ще отнеме повече време.
— Това са много обаждания!
— Да. Едно от нашите момчета даже предложи да представим нещата така, все едно са имали връзка, която е завършила лошо, и тя е забъркана в убийството му, и да подхвърлим това на ченгетата.
Медсън завъртя очи.
— Не е ли малко постно?
— Човек никога не знае. Той казва, ако подхвърлим това на пресата и тя го чуе, ще й попречи да иде при ченгетата.
— Добре, а по-нататък?
— Да се върнем на първото ни предположение, че разполага с данните. Нашите момчета не виждат как бихме й попречили да се обърне към медиите или да ги пусне в интернет, така че не прахосваме ресурсите си за това. За сметка на това се опитваме да разберем при кого би отишла да й помогне в тълкуването.