— Дайте да ви помогна. И аз съм в същата посока — усмихна й се. Носеше костюм и вратовръзка и посегна за куфарите й.
— О, много ви благодаря. Жалко, че не бяхте на тротоара пред Централна гара — таксиджията не ми беше от голяма полза.
— Удоволствието е мое. — Старк вдигна куфарите и влезе в сградата заедно с нея. Продължи да си бъбри с нея, докато жената махна на портиера. Влязоха в асансьора. Когато видя, че той натисна бутона за двайсет и четвъртия етаж, тя го помоли да свали куфарите й на двайсет и първия и след това да продължи пътя си. Старк слезе на двайсет и четвъртия етаж, след това взе другия асансьор надолу до седемнайсетия — етажа, на който живееше Маклоски. Сложи си ръкавиците и почука на вратата на 17Д.
— Трябва да говоря с вас за Дейвид Магуайър — каза Старк, когато Маклоски отвори вратата. Показа му и фалшивата полицейска значка.
Очите на Маклоски бяха широко отворени, устата му зейна от тревога.
— Никой не е звънял…
Старк бръкна под сакото и извади рюгера.
— Влизай. Веднага — нареди той. Маклоски се дръпна назад. Устата му беше отворена, а очите му помътняха. — Сам ли си?
Маклоски кимна.
Старк посочи с глава към центъра на апартамента. Маклоски се препъна в масичката за кафе и се стовари по гръб върху дивана. С усилие се изправи и седна. Старк седна на стола срещу него, но пистолетът продължаваше да сочи в гърдите на Маклоски.
— Ако се опиташ да викаш или направиш някоя глупост, ще те гръмна.
Маклоски кимна.
— Какво ти каза Магуайър, че ще даде на момичето?
— Нищо. Дори не знаех, че ще се среща с нея.
Маклоски облиза устни. Очевидно устата му беше пресъхнала. Беше в състоянието, в което Старк го искаше. Старк поизчака, после скочи на крака, отиде при Маклоски и притисна пистолета в лицето му.
Той започна да трепери.
— Не лъжа — прошепна.
Старк го удари по бузата с рюгера, а Маклоски падна на дивана и зарида като уплашено дете.
— Ще видим — каза Старк, отвори сакото, прибра пистолета в раменния кобур и извади ножа. — Изправи се и престани да се лигавиш.
Маклоски остана където беше и вдигна ръце, за да защити лицето си. Старк хвана китката му и сряза вътрешността на подлакътницата. Мъжът нададе рев и притисна срязаното място с друга си ръка.
— Точно така. Притисни мястото. Раната е повърхностна. Няма да умреш от загуба на кръв. Но ако не ми помогнеш… — Старк заби ножа в другата подлакътница. Още един писък, после мъжът вдигна крака и се сви на топка на едната си страна. Готов е. Да видим какво знае наистина.
— Добре. Отвори очи и ме погледни.
Маклоски се подчини.
— Какво друго можеш да ми кажеш?
— Дени — заекна той. — Дени Норт идва при мен.
— И?
— Има флашка — потреперваше ситно и дишаше тежко, — която й дал Магуайър. Искаше да й помогна да разбере какво има на нея.
— Още ли е у нея?
Маклоски закима, треперейки.
— Видя ли какво има на нея? Копира ли го?
— Не! — увери го той. — Казах й, че дори не искам да го видя. След като ми я показа, казах, че не мога да й помогна. Казах й да си върви. Кълна се!
Старк се наклони малко и заби ножа дълбоко в бедрото на мъжа. Той зави като вълк.
— Казах ти да не се опитваш да ме лъжеш!
— За бога, не лъжа!
— И това е всичко? Тя си тръгна?
— Да. Мисля, че ще отиде във Вашингтон.
— Защо там?
— Казах й, че не смятам за съвпадение, че Магуайър й е дал данните на флашката веднага щом тя спечели награда от филмовия фестивал „Трайбека“. — Той отново затвори очи. — И точно пред изслушванията в сената за ваксините. Не мисля, че е намерила друг начин да разбере какво има във флашката.
Старк го изчака да продължи. Когато не го направи, той попита:
— Това ли е всичко?
Маклоски отвори очи, кимна, после отново ги затвори. Старк взе една от възглавниците на дивана, вдигна я пред дулото на пистолета и простреля Маклоски три пъти в гърдите. Възглавницата не заглуши съвсем трясъка на изстрелите, затова той побърза да се измъкне от апартамента и хукна надолу по стълбите.