— Когато наближим Вашингтон, ще се обадя на приятелката ми. Не мисля, че е планирала нещо за тази вечер. Ако не е, с удоволствие ще приема. Благодаря за поканата.
Тогава той попита:
— Дениъл, какво работиш?
Тя почувства как я обхваща известна несигурност. Не искаше да разкрива коя е, но не можа да измисли какво да каже освен:
— Аз съм главен изпълнителен директор на един лекар, който продава витамини, уелнес продукти и лекове от алтернативната медицина. Също така продуцирам и режисирам документални филми, които неговата фирма финансира.
— О, впечатляващо. Каква е тематиката на тези филми?
Дени отново направи пауза, защото не знаеше какво да каже.
— Здравни проблеми. Последният ми филм се казваше „Дрогирането на нашите деца“ — за всички боклуци, които фармацевтичната индустрия днес набутва в децата ни. А ти?
Тя видя очите му да се присвиват леко, сякаш я беше разпознал.
— Аз съм инвестиционен банкер. Управлявам „Хелткеър Груп“ на Банк ъв Америка.
Дани почувства как стиска зъби, а тялото й се напряга.
— Значи аз съм врагът? — попита той.
— Кое те накара да си помислиш подобно нещо?
— Езикът на тялото ти.
— Костюмар с шесто чувство?
— Гърбът ти се изви като на уплашена котка. Между другото, да долавям подобни реакции е част от моя занаят.
Дени не знаеше какво да каже. Замълча, защото се чувстваше ужасно неловко.
— Каза, че ще се срещаш с клиенти?
— Да. Някои от тях ще участват другата седмица в изслушването пред сенатския комитет. Работя по няколко сделки с тях и това е добра възможност да ги хвана извън офисите им за срещи, на които истински могат да се съсредоточат.
— Познавам ли някого от тях?
Тя забеляза, че той май й се смее.
— Разбира се. Дени, всички в бранша са гледали филма ти. Привлякла си вниманието ни. — Дени почувства как стомахът й отново се свива. Ричард продължи: — Поздравление за наградата от „Трайбека“. В „Таймс“ имаше снимка от награждаването. Не те познах, докато не спомена, че правиш документални филми. Между другото, черешовите дървета ще цъфнат чак след няколко седмици. — Сега вече я гледаше настоятелно. — Моят най-важен клиент е Гроувър Медсън от „Фарма Интернешънъл“.
Дени се почувства зле. Глупачка. Глупачка. Глупачка. Не трябваше в никакъв случай да му казва толкова много.
— Дарт Вейдър — каза тя.
— Да, сигурен бях, че това си мислиш за него. Впрочем гърбът ти отново се изви. — Кафявите му очи провеждаха дисекция върху нея, не я изпускаха. — Успокой се. Много хора слизат във Филаделфия. Тогава ще можеш да си смениш мястото — предложи той. — Обаче от онова, което видях по новините, струва ми се, че няма къде да отидеш. Искаш ли да поговорим за това?
Дени направо изгуби ума и дума от паника. Все едно я бе разсъблякъл на публично място. Осъзна, че отново го гледа вторачено, но сега забеляза, че очите му не са нито топли, нито студени. Когато мозъкът й отново заработи, се запита какво ли ще направи Ричард? Може би ще я предаде? Ще се изправи и ще извика кондуктора? Тя се наведе към него.
— Не е това, което си мислиш.
— Онова, което си мисля, няма никакво значение. Обаче полицията очевидно смята, че имаш нещо общо с убийството на полицая и може би дори си замесена в убийството на мъжа в офиса ти. Как се казваше?
— Дейвид Магуайър. Беше изследовател във „Фарма Интернешънъл“. Щях да взема интервю от него за следващия ми филм. — Споменът как Магуайър се затича към нея и бе повален от мъжа зад него направо я съкруши. Този ужасяващ пистолет. Същият, който държеше в ръка, когато влезе в апартамента й. Тя си пое няколко пъти дълбоко дъх.
— Добре ли си? — Погледът на Ричард беше загрижен. — Ако не искаш, няма защо да говорим за това.
Дени не искаше, но като изключим Джеймс, той беше първият човек, с когото разговаряше за случилото се. За нея беше важно да се защити.
— Нямам нищо общо с това — каза тя, леко повишавайки тон. — С нито едно от убийствата. Дори не познавах Магуайър. Никога не бях го срещала. Няколко седмици разговаряхме по телефона, докато се опитвах да го убедя да даде интервю. Това е всичко.
Видя, че отново я гледа изпитателно, сякаш тя е някаква странност, която се опитва да разбере, за да може след това да я обясни другиму.
— Нали знаеш, че сутринта по новините не казаха това? — попита той.