Дени почувства едновременно нетърпение и очакване.
— Какво искаш да кажеш? — Тя осъзна, че е повишила тон и инстинктивно се е свила на мястото си.
— Казват, че ти и Магуайър сте били… имали сте връзка.
Сега тя изпита истински шок.
— Връзка? Искаш да кажеш любовници?
— Тази сутрин беше сред последните новини, затова не е попаднала в „Таймс“, но съм сигурен, че „Вашингтон Поуст“ ще я публикува. Нюйоркската полиция отговаря: „Без коментар“, но медиите предполагат, че е афера, която по някаква причина е завършила зле и…
Дени имаше чувството, че главата й ще се пръсне. Тя си пое дълбоко дъх и затвори очи. Направо не беше за вярване! Точно както беше казал Маклоски. Ще се докопат до теб по всякакъв начин. Почувства ръката на Ричард върху рамото си.
— Добре ли си? — почти прошепна той.
Тя поклати глава. Пое си още няколко пъти дъх и с облекчение усети как у нея се надига гняв, който щеше да й влее сили. Копелетата!
Тя погледна Ричард с присвити очи и каза през зъби:
— Джон Маклоски ми каза, че ще направите нещо подобно.
— Ние? — Той отдръпна ръка. — Не ме слагай в кюпа с хората, от които се страхуваш в параноичните ти бръщолевения.
— Параноични бръщолевения? Наистина ли смяташ, че съм способна да организирам убийството на любовника си пред мен? А след това да се прибера вкъщи и да убия полицай?
— Скъпа, та аз се запознах с теб преди по-малко от час. Нямам и най-малката представа на какво си способна!
Тя доближи лицето си на сантиметри от неговото и оголи зъби.
— Така ли? Значи смяташ, че седиш до една черна вдовица и психопатка? Която примамва лекари и учени да дават интервюта, като ги чука? А след това, когато е свършила с тях, наема професионални убийци да ги премахнат?
Ричард вдигна ръце в знак, че се предава.
— Слушай, дай да сложим нещата по местата им. Аз не съм ти враг. По случайност си изкарвам парите, като работя за хора, които не харесваш. Нямам представа какво е станало, какво ти се е случило и не искам да ти навредя. Изглеждаш ми мил човек и от работата ти знам, че искрено вярваш в това, което се опитваш да направиш. Обаче точно сега си в много кофти положение. И аз не искам да се набърквам в това.
Дени осъзна, че е стиснала юмруци, и разтвори ръце. След това се намести по-удобно.
— Съжалявам, че казах „вие“, обаче това, което току-що ми каза, е толкова странно, че единственото заключение, което ми идва наум, е, че някой се опитва да ми скрои обвинение и да ме убие. — Тя погледна Ричард в очите. — След като вчера Магуайър беше застрелян, мъжът, който го извърши, дойде в апартамента ми преоблечен като полицай и се опита да ме убие. Успях да избягам. Младият полицай, който е бил убит в апартамента, не е мъжът, който се опита да ме убие. Оттогава мисля само за това и единственото, до което стигнах, е, че убиецът на Магуайър го е убил, а сега се опитват да ми го лепнат.
Ричард сбърчи чело.
— Защо някой ще се опитва да те убие?
— А защо някой уби Дейвид Магуайър?
Дени не отговори на своя собствен въпрос, но беше сигурна, че знае отговора. Пъхна ръка в джоба и опипа флашката. Сега повече от всякога трябваше да разбере какво има на нея.
Ричард я гледаше недоверчиво и дори някак предпазливо. Може би си мислеше, че все пак е някаква откачалка. Дали ще я предаде?
6.
През целия път от Ню Йорк до Филаделфия Старк не изпусна мобилния телефон от ръката си. В кабината на хеликоптера — „Бел 407“ — не можеше да чуе каквото и да било. Двайсетина минути след като излетяха от Ню Йорк, телефонът звънна веднъж, той го сложи до ухото си, но не можа да чуе какво казва клиентът. Затова изрева в микрофона, че ще му звънне, когато кацнат. Обади се от колата, която го караше към гарата на 30-а улица.
— Да? — каза Старк.
— Там ли си вече?
Какво е това, мамка му? Този тип да не иска стъпка по стъпка да бъде информиран?
— На десет минути път. Вече съм близо.
— Нашият човек във влака каза, че се е подстригала късо и…
— Ще я позная. Нещо друго?
Клиентът замълча. Не беше човек, който е свикнал да го прекъсват.
— Най-важното е да вземеш флашката. Успех.
— Благодаря — отговори Старк, опитвайки се да прозвучи приятелски и всички останали глупости.
Влакът влезе във филаделфийската гара. През последните петнайсет минути Дени и Ричард бяха пътували в мълчание. Тя се запита какво ли си мисли той сега. Дали ще стане, за да се премести, след като се освободиха седалки, защото пътниците слязоха във Филаделфия? А може би ще се обади в полицията и ще я арестуват при следващото спиране в Уилмингтън, Делауеър? Още не беше станал, значи Филаделфия нямаше да е проблем. Обаче реши, че е прекалено рисковано, след като знае коя е, да не й повярва. Трябваше или да слезе от влака и да избяга, или да убеди Ричард, че е невинна. Това означаваше да му каже за флашката, която Магуайър й беше дал, и да сподели какво е намерила в нея, макар да не го разбираше.