Обаче това разкритие също криеше рискове. Какво беше казал за документалния й филм? Нещо като: „Всички в индустрията са гледали твоя филм. Привлякла си вниманието ни“. Беше естествено той да заеме страната на фармацевтичните компании, щом си изкарва прехраната, като им предлага услуги. Освен това каза, че Гроувър Медсън е един от най-големите му клиенти. Обаче, от друга страна, нямаше да е на поста, който заема, ако не е умен, и като всеки интелигентен човек не може да не е чувал дебата за страничните ефекти и уврежданията от лекарства, включително ваксините за деца. Вярно бе, че повечето от хората в бранша са фанатични типове като Гроувър Медсън, които не могат да приемат, че има и друга гледна точка освен тяхната — те спасяват света! Но може би Ричард има по-различна гледна точка. Затова вероятно ще повярва, че някой, който се опитва да пусне информация, която може да навреди на бранша, се превръща в мишена. И тя, която беше като трън в техните очи, също беше мишена.
Реши да поеме риска.
— Какво е нужно, за да се убедиш?
— В какво? — попита стреснато той.
— Първо, че нямам нищо общо с убийствата на Магуайър и полицая.
Той направо изстена.
— Няма нужда да навлизаме отново в тази тема.
— Аз обаче мисля, че трябва. Ще бъда откровена с теб. Не си смених мястото, защото се притеснявам, че ако го направя, ще се обадиш в полицията.
— Няма причини да ти навредя. Ще приема, че до доказване на противното си невинна. Не бих се обадил в полицията.
— А ако някой те попита дали си ме виждал?
— Ще бъда откровен за това.
— Точно затова трябва да те убедя.
Изражението му стана студено.
— Не виждам как би могла.
Дени сниши глас:
— А ако ти кажа, че Магуайър ми даде нещо? Нещо, което неговият убиец не искаше да попадне в моите ръце?
Лицето на Ричард стана безизразно. Дени нищо не можа да прочете по него.
— Предполагам, че ще зависи от онова, което ти е дал.
— Нали си носиш лаптопа?
— Да.
— Ако го включиш, ще ти покажа какво ми даде. — Тя почувства как пулсът й се ускорява, когато той извади лаптопа. Може би ще успее да разбере повече от тези данни, отколкото тя и Джеймс.
Дени му подаде флашката и той я пъхна в слота.
— Има само един файл.
— Знам. Екселска таблица. При това голяма. — Тя гледаше, докато таблицата се зареждаше и накрая се отвори. Оглеждаше лицето му за някаква реакция. Нищо. Ричард вдигаше и сваляше таблицата, минаваше наляво и надясно.
— Може да е нещо важно — каза той — или нищо. Просто една купчина данни.
Сърцето на Дени се сви.
— Нищо ли не ти говорят?
— Върху какво работеше Магуайър? — поиска да разбере Ричард.
— Не знам. Но ако си гледал последния ми филм, знаеш, че взех интервю от Джон Маклоски, разобличителя на лекарството „Мириъд“ на „Келердорн“. А в понеделник във Вашингтон започват изслушванията за ваксините.
— А ти току-що спечели наградата „Трайбека“ за твоя филм и това ти придава достоверност.
Дени отново заоглежда лицето му. Той мислеше за това и се чудеше. Накрая каза:
— Какво знаеш за статистиката?
— Нищо — отговори тя веднага.
Ричард обърна компютъра към нея.
— Виждаш ли тези колонки? Всяка от тях има число, последвано от запетайка, след това идва друго число. — Той я погледна с очакване. Тя усети как я обзема нарастващо вълнение. — Приличат на сдвоени променливи в статистическо уравнение — продължи Ричард. — Анализ на линейна регресия със стотици или дори хиляди въведени данни, за да се провери хипотезата, подкрепяна от това уравнение. Уравнение, което да установи способността на първата променлива да предскаже втората променлива.