— Моля те, бъди внимателен.
— Ще бъда, но повече се тревожа за теб. Дръж ме в течение.
Дени прекъсна линията и продължаваше да потреперва. Почувства как сълзите й напират. О, Джеймс! Никога нямаше да си прости, че го набърка в тази гадост.
Тогава се намеси Ричард.
— На около два часа път сме от Вашингтон. Какъв е твоят план?
— Преди да тръгнем от агенцията за коли под наем, оставих съобщение на моята приятелка Денис Уайлдмън, която е застъпник за безопасността на ваксините. Тя е във Вашингтон за изслушванията. Познава всички в политиката и хората от движението за право на избор. Ще й звънна отново, щом наближим Вашингтон. Тя може да има някои идеи. Поне за начало.
— Ти няма къде да отседнеш, нали?
— Така е.
— Може да останеш при мен в „Уилърд“. Ще помоля обслужването да качат походно легло.
Дени се приготви да протестира, но реши, че ще бъде глупаво. Ричард вече беше показал, че запазва хладнокръвие при криза. Тя имаше нужда от помощ и щом е готов да я предостави — прекрасно.
Известно време пътуваха в мълчание. Накрая пръв заговори Ричард:
— Онова дете във влака. Как го нарече?
— Беглец. Той е аутист. Някои от тях побягват веднага щом им се удаде възможност. Нещо като натрапчиво поведение. Бегълците ще излязат на платното, без ни най-малко да осъзнават опасността.
— Детето беше тийнейджър.
— Да. Майка му ще трябва да го гледа до края на живота си. Вероятно е започнал като щастливо нормално бебе, след това е бил напълнен с ваксини, докато един ден организмът му не е успял да се справя повече. След това е регресирал до състоянието, в което го видя. Толкова много съм виждала. Нормално дете. Рутинна ваксинация. Загуба на говор и след това тотален регрес. Направо да ти се скъса сърцето.
— Откъде знаеш толкова много за това?
— Новият ми документален филм е посветен на аутизма.
Казаното припомни на Дени средата на миналата седмица. Седеше в офиса към девет сутринта и гледаше заснетия по-рано материал за новия документален филм за аутизма. Подуши миризмата на гореща пластмаса от видеокамерата „Сони“ XD-VSX 201, загряла от часовете работа. Камерата захранваше чрез USB кабел видеомонитора. Осъзна, че цялото помещение е горещо. Видеомониторът излъчваше топлина, камерата също, горещина излъчваше и тялото й заради онова, което виждаше на екрана.
Тами, дъщеричката на Дженифър Нокс, на две годинки, се виждаше на екрана. Дени почувства как болка пронизва сърцето й, сякаш някой наливаше чисто страдание в него. Очите на Тами бяха впити в нищото, устата леко отворена, малкото й телце се тресеше. Това беше ангелчето на семейството на Дженифър — първото внуче от нейното поколение. Тя чу записа на гласа на Дженифър, който звучеше зад кадрите с Тами. „Тя беше кикотещо се и много подвижно детенце, което бъбреше и откакто се роди, доставяше радост на цялото семейство. Тази музика спря, след като за един ден й бяха проведени четири рутинни имунизации. Тами се вглъби в себе си. Изгуби говора си и способността да реагира.“
Сега на екрана се появи лицето на Дженифър.
„Все едно че личността на Тами беше изсмукана за един миг.“ Дженифър се доближи към екрана. Ако самата Тами не можеше да отговори на Дени защо се е заела с този нов филм, очите на Дженифър със сигурност можеха. Разбитите мечти, отпечатъкът на несекваща мъка, отчаянието от несправедливостта се четяха в тях. Очите на Дени се насълзиха. Тя ги затвори, за да не заплаче. След това издиша, отново ги отвори и се насили да гледа, защото това ужасно и необяснимо нещо трябваше да бъде спряно.
Гласът на Ричард я върна в настоящето.
— Значи смяташ, че вината е във фармацевтичната индустрия?
— Убедена съм, че ваксините са основната причина за тази епидемия от аутизъм.
— Обаче нямаш доказателства, нали?
— Никой няма. Фармацевтичната индустрия отказва да се проведат нужните изследвания. Единственото, което прави, е да отрича.
— Извинявай, но не смятам, че си права.
— Колко изследвания можеш да посочиш, които браншът е провел за проверка на безопасността, след като веднъж ваксините са одобрени? Както и текущи изследвания за наблюдение и установяване на страничните ефекти?
Когато Ричард не отговори, тя продължи:
— Обаче това не попречи на Конгреса да даде на индустрията имунитет срещу съдебни преследвания от страна на родители на увредени деца. Точно затова е предстоящото изслушване. Конгресът обмисля да отнеме на бранша имунитета срещу съдебно преследване. Точно от това се страхувате вие, момчета, нали?