— Госпожо Норт, напомням ви, че съм учен. Но, да, точно на това ми прилича и на мен. Някога участвах в подобно проучване. Прекратено от асоциацията преди пет години.
Дени почувства прилив на адреналин.
— Какво проучвахте?
— Аз работех върху ваксини. Тествахме нови адюванти.
Дени горе-долу знаеше за какво става дума. Адювантът е съставка на ваксината, която стимулира реакция на имунната система срещу болестта, от която ваксината трябва да защитава.
Солсбъри продължи:
— Поне това беше обявената причина за проучването. „Фарма Интернешънъл“ финансираше по-голямата част от работата и накрая я прекрати. Така и не разбрахме защо. По онова време работех за малка фирма, която нямаше средства да продължи изследването, така че се отказахме и толкоз.
Лицето на Дени посърна.
— Само това ли?
— Само това мога да ви кажа сега, докато не взема старите данни от къщи. Между нас казано — той сниши глас и отново се превърна в плахия човек, който влезе в стаята, — не биваше да ги задържам, но сега мога да ги извадя. Може бе ти ще ни помогнат.
Сърцето на Дени заблъска.
— Колко бързо можете да ги донесете?
Дребният човек вдигна рамене.
— Колко бързо мога да пресека града до улица М Северозападна и 34-та улица?
Дени даде на Солсбъри един от предплатените телефони и го изпрати до вратата, като му обеща да плати таксито до жилището му и обратно. Тя седеше неспокойно върху дивана, когато Ричард се върна в стаята от срещата си с клиента, ухаещ на пури.
— Няма да повярваш какво се случи току-що — подхвърли тя. После му разказа за срещата със Солсбъри.
— А защо не е донесъл неговите данни направо? — ядоса се Ричард.
Дени вдигна рамене.
— Да го беше видял. Държеше се като герой от второразреден шпионски филм. Изненадана съм, че изобщо предложи да донесе данните, които има.
— Може нищо да не излезе. Този човек ми се струва несериозен.
— Защо си толкова отрицателно настроен?
— Не съм. Просто съм реалист. Ако притежаваше важна информация, не смяташ ли, че отдавна щеше да я е огласил?
Дени почувства пристъп на гняв, но реши да не отговаря.
Ричард продължи:
— Мисля, че е най-добре да започнеш да свикваш с идеята, че утре сутринта ще дебатираш с Гроувър Медсън, и да се подготвиш.
Това беше прекалено.
— Значи сега и стратегии измисляш за мен?
— Уха! Я се успокой. Опитвам се да помогна. Часовникът тиктака, полицията те издирва, психопатът търси двама ни и всеки човек, с когото контактуваме, увеличава риска за нас. Освен това виждам възможност да спечелиш точки, като разчистиш тази бъркотия и изложиш своята теза в хода на дебата с Медсън.
— А какво ще кажеш за риска, на който ще се изложа? — Дени скочи на крака със свити на юмруци длани. — Или да кажа „нас“, след като, изглежда, и ти си се загрижил за своята сигурност?
— Нямам ли право? Трябва ли да ти припомням, че съм в това положение, защото ти помогнах? И колкото по-дълго се криеш от полицията с този убиец по петите ти, толкова по-дълбоко се набърквам аз.
— Тогава защо просто не си тръгнеш? — извика Дени.
Ричард се изсмя. Тя стисна зъби.
— Една от причините е, защото това е моята стая. — Той отиде при нея, взе я в обятията си я целуна.
Дени прихвана врата му с една ръка и придърпа главата му надолу за още една целувка. Почувства пристъп на желание и притисна хълбоците си в него.
— Не спирай — прошепна тя.
— Кожата ми се протри в мокета — оплака се Дени.
— И моята — засмя се Ричард. — Ти, изглежда, наистина си много отдадена на тези номера от общежитията. — Погали я по косата, легнал до нея с преплетени в нейните ръце и крака. — Тук има напълно оправено легло. Не можа ли да изтраеш дотам?
— Ти си този, който ми се нахвърли в средата на стаята.
— Не съм очаквал, че ще ми разкъсаш дрехите и ще ме тръшнеш на земята.
— О, защо просто не млъкнеш — каза тя и го целуна. Усети вкуса на пурата, която бе изпушил по време на срещата с клиента, но въпреки това беше прекрасен. Той се любуваше на гърдите й. Това я накара да го пожелае отново.
Пред вратата се чу шум, след това плахо почукване.
— Мисля, че Солсбъри се върна — прошепна тя.
— Нали каза, че първо щял да се обади?
Дени вдигна рамене.