— Занеси дрехите ни в спалнята. Можеш ли да ми подадеш една хавлия? — Тя се изкикоти, чувствайки се като гимназистка, чиито родители за малко не са я заварили с вдигната пола.
Дени отиде до вратата.
— Минутка. — Надникна през шпионката. Беше Солсбъри. Взе хавлията от Ричард и я облече, след което отвори вратата.
— Моля, заповядайте.
Солсбъри влезе в стаята и огледа Дени от главата до петите.
— Извинявайте, че ме сварвате неглиже. Точно се готвех да си взема душ.
— Аз трябва да се извиня, че първо не се обадих.
— Намерихте ли данните?
В отговор Солсбъри извади флашка от джоба си.
Дени посочи към компютъра на Ричард, който още стоеше отворен на бюрото. Солсбъри прехвърли файла. Пулсът на Дени се ускори. Наведе се към екрана. Файлът на Солсбъри приличаше на този, който Магуайър й беше дал. Разликата беше, че имаше редове с имена в долния ляв край на първата колона и най-отгоре на всяка колона имане наименование: първата Т, втората Т+1 и така нататък.
— Проект „Епсилон“ — прочете Дени на глас.
— Това беше наименованието, под което се провеждаше това изследване.
— От какво са данните?
— На всеки ред има име на лице, което е било ваксинирано или не в зависимост от групата, към която се е числяло. Всяка колона представлява едно наблюдение. В моя файл се съдържат данни за пет години. А в този на Магуайър за десет. Както виждате, форматът на данните е един и същ. — Той се прехвърли от своя файл в този на Магуайър и обратно. — Във файла на Магуайър липсват имената на лицата и времевите периоди, през които са правени измерванията, но мисля, че можем да приемем, че всяка колона у Магуайър също представлява една година.
Дени вече дишаше учестено.
— Значи във вашия файл се съдържа липсващата информация от тази на Магуайър? Имената на всички лица и данните в продължение на още пет години?
Солсбъри въздъхна.
— За съжаление не е така. Щом файловете са различни, различни ще са и датите на събиране на информацията, както и имената на лицата под наблюдение. Моят файл се отнася за ваксинациите, провеждани с продукти на фирмата, за която работех. Този на Магуайър ще бъде за ваксините на неговата фирма, ако приемем, че това се съдържа в неговия файл. — Дени почувства, че губи надежда. — Вижте, по онова време работех за малка фирма. Ние имахме много по-малко наблюдения от тези във файла на Магуайър. — Той слезе в края на страницата. — 2672 наблюдения при мен срещу 36 000 във файла на Магуайър.
— Значи вашият файл няма да ни помогне да докажем каквото и да било — въздъхна Дени.
— Като учен трябва да кажа, че той нищо не доказва. Само ме кара да подозирам, че показва данните на „Фарма Интернешънъл“ от проучването „Епсилон“.
Ричард излезе напълно облечен от спалнята.
— Това е Ричард Блум — представи го Дени. — Той е приятел. — Солсбъри я погледна недоверчиво. — Всичко може да кажете пред него.
— Нещо? — попита Ричард.
— Нищо особено — поклати Дени глава. — Освен че, изглежда, данните на Магуайър са от едно изследване, в което е участвал и Уолтър, докато работел. Било организирано от асоциацията под наименованието „Епсилон“.
Солсбъри се съвзе и заговори:
— Беше проучване, което обхващаше всички членове на асоциацията. Привидно, за да се оценят адювантите, но всъщност, за да се изучат страничните ефекти от ваксините. Класически пример за контрол на група под наблюдение. Доколкото си спомням, участваха двайсетина производители на ваксини.
— И? — попита Ричард.
— След пет години беше прекратено. Данните за моята компания започнаха да показват някаква статистическа значимост, един коефициент на съотношение 0,62, който не беше достатъчен, за да се вземе окончателно решение.
Така, значи индустриалната асоциация е затворила кранчето, преди проучваното да е успяло да покаже нещо, с което да й навреди, помисли си Дени.
— Коефициент на съотношение 0,62 е достатъчен, за да оправдае по-нататъшно проучване, нали?
— Човек би си го помислил.
— Какви бяха резултатите за другите компании в проекта?
— Тези данни никога не бяха обявени. Научих чрез колеги учени, че техните резултати показвали същия коефициент на съотношение като този на нашата фирма.
— А данните на Магуайър? Какво показват те?
— Не съм ги обработвал.