— Невинна съм и смятам, че онзи, който е отговорен за убийството на господин Магуайър, се опитва с лъжливи улики да ме натопи.
— Щом сте невинна, защо не отидете в полицията?
— Смятам, че ще ми скалъпят процес.
— Какво мислите, че ще постигнете, като продължавате да се криете?
— Да стигна до дъното на този заговор.
— Заговор? Организиран от кого?
Дени се поколеба.
— По-добре да не споменавам имена, докато нямам доказателства.
Брадли сбърчи чело.
— Значи нямате нищо общо с двете убийства?
— Абсолютно нищо.
По лицето на Брадли се четеше съмнение.
— А сега да се върнем на днешната ни тема. Според действащите в момента правила, установени през 1986 година, родители, които смятат, че децата им са увредени от ваксина, нямат възможност да съдят производителите, а трябва да се обръщат с оплакванията си към правителствени комисии, създадени за изслушване по уврежданията, наричани от хората съдилища за ваксини. Тези случаи се решават от назначени от правителството главни експерти, които действат като съдии.
Дени подхвърли:
— Малцина получават компенсации, а повечето трябва да просят. — Камерата продължаваше да показва Дейвид Брадли и гласът й прозвуча сякаш от нищото. Тъничък и напрегнат. Брадли не й обърна внимание. — Е, участници в дебата, трябва ли, или не трябва да имаме съдилища за ваксини? Или да се откажем от тях и ищците да търсят справедливост в гражданските съдилища?
Дени видя своето лице и това на Медсън да се появяват на разделения екран.
— Защо трябва да имаме съдилища за ваксини? — попита тя. Този път гласът й прозвуча по-уверено.
— Дени, радвам се, че зададохте този въпрос — каза Медсън, усмихвайки се. — Нашата национална програма за имунизация се осъществява с мандат от правителството и е допринесла безкрайно много. Ваксините освободиха света от инвалидизиращи и смъртоносни заболявания, като детския паралич и едрата шарка. Детският паралич беше бедствие, което заливаше страната през 50-те години — мнозина от вас са твърде млади, за да помнят — докато Джонас Солк не разработи ваксината срещу него и правителството нареди всички деца да бъдат ваксинирани. И нещо не по-малко важно — ваксината спря ширещата се паника. Това беше една от най-успешните кампании за опазване на общественото здраве… — Той замълча, сякаш искаше да даде възможност на Дени да отговори.
Главата й на секундата се изпразни.
Медсън продължи с разказ за историята на ваксината срещу едрата шарка:
— Днес с деривати на разработената от Солк ваксина е унищожена и едрата шарка.
Дени възвърна самообладанието си.
— Има доказателства, че подобряването на хигиената и на храната е причина за намаляването на броя на заболелите от едра шарка и че това е щяло да стане със или без ваксината.
— Да не се шегувате? Фактът, че хората са се научили да си мият ръцете преди хранене и са почнали да се хранят по-добре, е причина за унищожаването на едрата шарка? Това не може да е резултат на научно изследване.
— Няма научно изследване и за вашето твърдение…
— Да не изместваме темата — намеси се Брадли. — Не сме тук, за да дискутираме историята на ваксините.
Дени погледна към Медсън на телевизионния екран. Изглеждаше невъзмутим, сякаш тя се бе опитала да се втурне в посока, която няма значение. Може би беше прав, но вече не се чувстваше толкова напрегната.
Спомни си нещо, което Ричард каза снощи. Беше сравнил дебата с даване на показания под клетва или с кръстосан разпит от противниковия адвокат по време на дело.
— Не се опитвай да отбелязваш точки — беше й казал той. — Отбранявай се, отбивай ударите, докато не разбереш своя противник и не откриеш слабото му място. И не се опитвай да блеснеш, докато не възстановиш самоувереността си.
Медсън се смръщи.
— Бих искал да добавя нещо по темата отпреди малко, защото липсата на познания сред онези, които се противопоставят на ваксините, наистина ме удивява. Госпожо Норт, ако бяхте видели как изглежда човек, заразен с едра шарка, и ужасяващата му смърт, може би щяхте да приемете огромните ползи, които ваксините са ни дарили. Вие сте против използването им за спасяването на човешки живот.