— Не, не съм против това. Противник съм на идеята да се инжектират отровни вещества във вените на нашите деца. Противник съм на Националната програма за имунизация и нейното разписание за четиринайсет ваксини с по четиридесет и девет инжектирания до шестата година. Според нея петкилограмово бебе може да понесе до осем инжекции дневно, макар да е с грип или имунната му система да е отслабена по друг начин. Противник съм на това да се отнеме правото на родителите да решават дали да ваксинират или не своите деца. По нареждане на правителството, което смята, че родителите не могат да преценят какво е добро за здравето на техните деца. Противник съм на разяснителната политика на центровете за контрол и превенция на заболяванията, която може да се опише по-скоро като пропаганда и завишава рисковете от инфекциозни заболявания чрез плашещи статистики. Центровете прекалено усърдно отричат всяка възможност за увреждания от ваксини, които могат да доведат до необратими промени като аутизма. Също така избирателно представят доказателства, за да накарат хората да участват масово в програмата за ваксиниране, вместо да ги просвещават как да се предпазват. Противник съм на недостатъчното тестване на ваксините и техните съставки и така нашите деца да се използват вместо опитни свинчета, за да се види дали са безопасни. — Дени замълча, дишайки тежко.
— Как може да твърдите, че не тестваме ваксините? — попита Медсън. — Те са подложени на същия строг процес на одобрение от страна на Федералната агенция за лекарствата, включващ три фази на проверка. Както впрочем всички лекарства в САЩ.
— Това са само драскотини по повърхността. А какво ще кажете за съставките на ваксините? Всички — стабилизатори, адюванти, консерванти, инактиватори, хранителните среди — трябва също да се подлагат на проверка за безопасност. Токсикологични проучвания трябва да се правят на всичко, което инжектирате на хората. Защо не се правят?
Дени замълча, за да даде възможност на Медсън да отговори. Но той не го направи и тя продължи:
— Ако родителите искат да узнаят колко плашещи са тези съставки, могат да посетят интернет страницата на Националния център за ваксинна информация, основан от Барбара Лу Фишър. Може да гледате и видео за ваксините на сайта на доктор Меркола — най-добрата страница за природно здраве в мрежата. — Тя си пое дъх. — Господин Медсън, нашите бебета получават над трийсет антигени и агенти от над дванайсет болести по време на задължителното ваксиниране. Не съм чувала те да са били тествани как си взаимодействат. Не са правени и проучвания на взаимодействието на ваксините с често използваните лекарства. Защо не се тестват старите ваксини по стандартите, които се използват за по-новите? Защо не се провеждат проучвания след въвеждането на дадена ваксина за възможни странични ефекти?
Намеси се Дейвид Брадли:
— Нека се върнем малко назад. Преди малко казахте „инжектиране на отровни вещества във вените на нашите деца“.
Дени не изчака Медсън:
— Алуминий, формалдехид, тъкан от абортирани човешки зародиши, ацетон, мононатриев глутамат и живи вируси за отскок.
Обади се Медсън:
— Тези вещества са в незначителни количества.
— О, значи малко отрова е нещо хубаво?
Намеси се Брадли:
— Нека да разгледаме някои от тези вещества.
— Тимерозалът е едно от тези, които не споменах — каза Дени. — Това е консервант, съдържащ 49,6 процента живак. Едно от най-отровните вещества на земята…
— През 2004 г. доброволно е изваден от разписанието на детските имунизации, след като за него се повдигна въпрос. Макар че незначителното количество живак, което съдържаше, не можеше да причини никаква вреда.
— Беше извадено, след като изслушванията пред комитета на конгресмен Дан Бъртън за реформа в управлението упражниха натиск върху индустрията. После стана известно, че отделът за „Медицински науки“ на собственика на патента е поискал от етикета на тимерозал да бъде махнато твърдението „неотровен“ още през 1967 г. След това последва разкритието, че през 1982 г. независима комисия на Федералната агенция по лекарствата е поискала да бъдат премахнати всички живачни консерванти, включително тимерозал, от всички свободно продавани лекарства и козметични продукти, защото „не са признати за безопасни и ефективни“ — с други думи, твърде отровни, за да си ги мажеш по кожата.