Медсън изви гръбнак и за първи път изглеждаше объркан.
— Беше махнат. Това е много стара история, която няма нищо общо с днешната тема.
— А какво ще кажете за противогрипната ваксина?
— Да, тимерозалът се съдържа в незначителни количества в нея, защото е нужен като дезинфектант и консервант — обясни Медсън.
— И нямате на разположение друг дезинфектант и консервант? — Преди Медсън да успее да отговори, Дени продължи: — Всяка година около сто и четиридесет милиона американци се ваксинират срещу грип по настояване на нашето правителство, фармацевтичната индустрия, рекламите по телевизии и печатни медии, както и плакатите в аптеки и по улиците.
— Повечето от ваксинираните са възрастни. Тази дебат е за рутинните детски имунизации.
— Значи е безобидно да се инжектира малко живак на нашите майки, болнави лели и баби? Искам да подчертая, че ваксинирането срещу грип се препоръчва от центровете за контрол и превенция на заболяванията за децата чак до осемнайсет години. Това означава тимерозал, под чието наименование се крие живак.
Брадли отново се намеси:
— Госпожо Норт, отклоняваме се от темата. Може ли да споменете някои от останалите вещества във вашия списък?
— Разбира се — кимна Дени. — Алуминий…
— Алуминият е адювант — необходима добавка във ваксините, вещество, което стимулира реакцията на имунната система.
— Мисля, че всъщност искате да кажете, че тъй наречените адюванти са нужен елемент във ваксините, нали? Разбира се, нямахте предвид алуминия, този тежък метал, който е не по-малко отровен от оловото, кадмия и живака, но нима той е единственият адювант и трябва непременно да бъде инжектиран на нашите бебета като част от тяхната рутинна детска имунизация?
— Изкусно или по-точно хитро формулирано, госпожо Норт. Да, винаги е нужен адювант. Досега алуминият е най-ефективният известен ни адювант. Съдържа се в нищожни количества — по-малко от 0,5 процента!
— Когато става дума за толкова отровно вещество като алуминия, 0,5 процента съвсем не е незначително количество. — Дени почувства как у нея нараства гневът. — Дейвид, вие попитахте за други вещества. Ето още едно: феноксиетанол. Това е химическото му наименование. Съдържа се в известно количество ваксини. Средният потребител го познава под търговското наименование антифриз, който се сипва в охладителната система на превозните средства…
— Госпожо Норт, вие започвате да експлоатирате жаждата за сензации. Пак казвам — незначителни количества — заяви Медсън.
После и Дени, и той замълчаха.
Включи се Брадли:
— Да поговорим за проучването на страничните ефекти на ваксините.
Медсън се усмихна.
— Искам веднъж завинаги да развенчая това твърдение. Онези, които твърдят, че не сме провеждали статистически тестове с ваксините, бъркат. Мога да посоча множество изследвания, но за да не изпадам в подробности, да вземем най-всеобхватното. Става дума за епидемиологично проучване — проучване на населението под формата на 110 000 деца в избрани здравни организации, сравнявайки онези, които получават ваксини с тимерозал, с другите, които получават ваксини без тази съставка. Проучването беше проведено за Съвещателния комитет за имунизациите при центровете за контрол и превенция на заболяванията. Публикувано е през ноември 2003 година и не показва статистически доказателства за забавяне на речта или забавяне на проговарянето в групата с тимерозала.
— Това е отчайващо старо изследване. Има един шокиращ цитат от доктор Джонсън, който участва в прословутата закрита конференция на центровете за контрол и превенция на заболяванията в Симпсънуд през 2000 година, за да се обсъдят резултатите от продължаващите изследвания. Лекарят, експерт, който ще обсъжда безопасността на ваксините в Националната програма за ваксинации, казал на колегите си, че току-що му се е родило първо внуче. Продължил с: „Не искам да му бият ваксини, съдържащи тимерозал, докато не знаем повече“. Ето още цитати от тази конференция: „Какво ще стане, ако адвокатите надушат това?“. „Няма нито един учен в света, който да отхвърли тези резултати.“ Да речем, че аз гоня сензациите. Но нека подчертая факта, че изследването мина през най-малко четири повторения. Първото установи статистически, че дете, на което бият ваксини, съдържащи тимерозал, е два пъти и половина пъти по-вероятно да развие разстройства в развитието на нервите, отколкото деца, получавали ваксини, несъдържащи въпросната съставка. Изследването беше преработено в четири последователни повторения, в които доказателствата бяха „масажирани“, докато накрая не останаха статистически значими данни за вредата от ваксините с тимерозал. Няма защо да ми вярвате просто така. Има една чудесна книга по този въпрос от Дейвид Кърби — „Доказателства за вреда“.