Така че хайде да не се лъжем. Фармацевтичната индустрия поддържа топли връзки със своя клиент — правителството — и неговите надзорни органи. И има значително влияние — някои биха казали твърде голямо влияние — върху програмата, която рутинно инжектира отровни вещества на нашите бебета. Господин Медсън каза, че недаването на ваксини на децата, събрани като контролна група на другата група, която редовно се ваксинира, повдига етичен въпрос. Аз бих го казала другояче: всяка държавна програма за имунизация, която никога не провежда научни изследвания на страничните въздействия и на взаимодействието между отделните ваксини в това разписание, е неетична. Защо производителите на ваксини трябва да бъдат отделени и да бъдат освободени от всяка отговорност за щети, които техните продукти може би причиняват? Освен програмата за имунизация имаме и други приоритетни програми. Трябва ли производителите на вагоните за метрото да бъдат освободени от отговорност, защото транспортните програми са федерален и щатски приоритет? Ако на родителите не се дава правото на избор дали да ваксинират децата си или не, защо да не могат да държат производителите на тези ваксини отговорни за щетите, които те причиняват? Ние от движението казваме — трябва да могат. Конгресът трябва да премахне освобождаването от отговорност на фармацевтичната индустрия за ваксините, които произвежда. Ако производителите се страхуват от възможни последствия, може би ще положат по-големи усилия продуктите им да са безопасни.
Дени чу музиката на поредната реклама. На телевизионния екран се показа жена, която се радваше на перилен препарат. След миг на компютърния монитор се появи Кери и каза:
— Свършихме.
Дени бутна назад стола и затвори лаптопа. В този миг долетя Денис.
— Страхотно! Беше велика! Нека копелетата си счупят зъбите в това. — Тя отиде в другия край на стаята и започна разговор по мобилния си телефон.
Дени си позволи дълбока въздишка на облекчение. Усещаше краката си омекнали, а когато стъпи на тях, имаше чувството, че се огъват.
Медсън се питаше какво, по дяволите, му се случи. Момичето се беше нахвърлило върху него като муха, постепенно се превърна в комар, докато не завърши като ято разярени оси. Трябваше да изгледа записа, но имаше усещането, че току-що го бяха наритали. Беше ядосан. Искаше да си го изкара на някого и за номера, който му скроиха с телефоните, изписвани на екрана. И откъде, по дяволите, знаеше за проекта „Епсилон“? Вероятно Магуайър й е казал. Още една причина изпълнителят да се отърве от нея и да върне данните. Обаче досега наемникът не беше успял и Медсън трябваше да направи нещо по въпроса. Той си закачи най-хубавата сърдечна усмивка за Брадли, благодари му и се отправи към асансьорите.
Майната му на този изпълнител. Медсън набра номера на Екзейвиър да прати друг за момичето. Когато се включи гласовата му поща, той остави съобщение да му звънне.
Денис крачеше напред-назад из стаята и не спираше да говори по мобилния телефон. Дени реши, че е останала доволна от нейното представяне. Не само се справи, но успя да спечели няколко точки. А най-учудващото беше, че след като овладя нервите си, дебатът вече й доставяше удоволствие.
Ричард се появи усмихнат от спалнята.
— Беше великолепна. Наистина великолепна — каза той и я прегърна. Целуна я дълго, а тя се притисна в него. Не знаеше дали това беше желание, освобождаване от напрежението или и двете. На кого му пукаше? Ричард я поведе към дивана, като продължаваше да я прегръща през рамото.