— Може би — съгласи се Старк и затвори.
Само това ми трябваше. Екзейвиър беше неговият най-добър източник на доходи, а сега клиентът прецака това. Тази задача се бе оказала много повече от главоболна. Излезе, че е кофти за бизнеса. От туй нагоре сега имаше и нова единица в сделката. Трябваше да намери момичето и да сложи край на тази гадория. Стисна стола до бюрото и го запрати срещу стената.
Телефонът на Медсън започна да звъни, докато се опитваше да намери мача в справочника на кабелната телевизия. Бяха го заровили някъде дълбоко и човек трябваше да бъде упорит като магаре, за да го открие. Погледна екранчето. От къщи. Мамка му. Включи телефона.
— Здравей, скъпи — поздрави Реджина.
— Здравей, мила. Още съм зает тук във Вашингтон. — Сякаш имаше някакво значение какво е казал. Тя не даваше пет пари с какво се занимава. Обаждаше се, защото имаше нужда от нещо. Медсън си пое дълбоко дъх и реши да не обръща внимание.
— Разбира се, скъпи, сигурна съм в това. Ще ти отнема само минутка, мили. Можеш ли да звъннеш на Лорън? Отново ми задава въпроси за сватбата.
— Разбира се. Ще се оправя с нея.
Медсън се опита да си спомни какво го беше накарало да се ожени за тая куха лейка. Още на двайсет и седем беше престанала да бъде секси. Не можеше да си представи какво ли е да имаш жена, която наистина обичаш, която те подкрепя или поне те разбира като другар. Преди да се обади на Лорън, си сипа чаша кафе. Напоследък вече не му се удаваше да говори много често с нея, а за него това беше като тоник. Особено след като е говорил с Реджина. Нещо, за което си заслужаваше да живее, след като през останалото време му се налагаше да слуша жена си.
— Здрасти, тате!
— Здравей, принцесо. Майка ти каза, че имаш нужда от съвет.
Медсън се надяваше, че този път не става дума за нещо просто. Имаше нужда от нейното присъствие. От опит знаеше, че колкото по-дълго разговаря с нея, толкова по-лесно ще съживи спомените си. На стадиона на „Янките“. Джетър, който й даде автограф в тунела на път за скамейката на отбора. Торе, който й се усмихна и я щипна за нослето.
— О, тате, не е толкова важно. Не смятах, че мама ще ти досажда за това. Не е нещо, с което да не мога да се оправя.
— Сигурен съм, но вече съм ти подръка.
— Става дума за това, че имаме пет шаферки и едната отпадна. Казва, че е болна, но малко ме съмнява. Имаме петима мъже — шаферът и разпоредителите. Така че или трябва да намеря нова шаферка, или да се отърва от единия разпоредител.
Медсън направо не можеше да повярва на ушите си. И Реджина му се е обадила заради това? Не е могла да се оправи с това?
— А ти какво искаш да направиш?
— Харесва ми сватбата такава, каквато е. Обаче това означава, че трябва да намеря нова шаферка. Но няма да е лесно толкова късно, пък и ще трябва да й направим и рокля.
Хилядарка е нищо за роклята. Щом е за Лорън, на кого му пука?
— Това ли е всичко?
Лорън въздъхна.
— Не съвсем. Вероятно мама затова ти се е обадила. Джефри и аз се скарахме. Здравата. Тате, без да се обиждаш, но вие мъжете сте като децата. Всичко, което сторих, беше да предложа да се откажем от единия разпоредител. Джефри побесня, развика се, че те са най-добрите му приятели и така нататък, и така нататък. От вчера не ми говори. — Тя се засмя, но по тона й се разбра, че е разстроена. — Не те будалкам.
— Искаш ли да поговоря с Джефри?
— Не, за бога!
— Да ти помогна ли да намериш друга шаферка? — Още щом го каза, се зачуди как би могъл да го направи.
— Това ще оправи положението, но аз мога да…
— Няма защо да се тревожиш, момичето ми. Аз имам повече приятели, отколкото подозираш. Може дори да намеря момиче, на което роклята да стане.
Лорън се изкиска.
— Не мисля. Тя е размер 46 и гръдна обиколка 40D…
Мамка му. Излиза, че трябва да намери някоя дребна крава, която да може да стои права в розов шифон.
Дени се събуди до Ричард в леглото. След като бе приключила разговора с майка си, се бяха преместили от дивана в спалнята, където задоволиха страстта си. Сега огледа стаята и попи видяното: слънцето, което нахлуваше отвън и очертаваше квадрат на паркета, ориенталския килим и леглото. Не беше прекалено луксозно, но определено не бе „Мариот“. Ричард още спеше. Тялото му беше полуголо. Тяло на защитник. Никога не беше спала с футболист, но си мислеше, че само тренировъчният режим може да създаде подобно изваяно тяло като това на Ричард. През последните пет години той беше единственият мъж, с когото беше правила любов. Разбира се, като изключим Джеймс.