Ричард я наблюдаваше, може би в очакване да се изприказва, може би в размисъл, че са доста странни съквартиранти. Най-накрая стана от леглото.
— Спомням си онази въздържана жена, седнала като мишка до мен във влака. Не знам какво се е случило с нея. Може би някой е пуснал оса в гащите й или пък цяла фармацевтична компания? — Той се усмихна. — Мисля, че вече е време да се обличаме. Ще се обадя на обслужването по стаите и ще поръчам обяд.
На Дени й се искаше да го дръпне обратно в леглото и да започнат всичко отначало, но мигът бе отлетял. Тя се търкулна по гръб, чу Ричард да говори с румсървиса по телефона. Зарови в душата си: чувстваше се някак освободена, изненадана, че не изпитва вина пред Джеймс. Беше толкова чуждо, но въпреки това толкова приятно да те прегръща и целува друг мъж. През живота си беше имала толкова малко любовници. Страстта, която изпитваше, истинска ли беше, или ставаше дума само за похот? Запита се какво ли изпитва Ричард? Дали значеше нещо за него? Отказваше да повярва, че не е така. Не й приличаше на типовете, които си падат по случайните връзки. Очевидно беше наранен от бившата си жена и все още страдаше. Дали обаче бе готов да започне нова връзка? Дали тя беше жената, с която би го направил? А тя самата дали го иска? Може би.
10.
Дени и Ричард точно се приготвяха да обядват, когато се почука на вратата. Тя каза „Минутка!“ и отиде да надникне през шпионката. Видя пиколо — атлетична жена на трийсетина години с една от онези смешни шапки, които хотелските управи ги караха да носят. Отвори вратата.
— Да?
— Нося пакет за господин Блум.
— Благодаря. Аз ще го взема.
— Някой трябва да се разпише.
Дени се обърна към количката на румсървиса, за да вземе химикалката от сметката. В огледалото видя, че жената е затворила вратата и е извадила пистолет от джоба си. Дени почувства, че се задушава. Мили боже! С едно-единствено движение грабна каната с вода за чай от количката, завъртя се и запрати врящата течност в лицето й. Жената вдигна ръце нагоре и изпищя. Дени се протегна и с две ръце хвана пистолета в ръката й и го дръпна надолу. Нападателката сграбчи Дени за косата със свободната си ръка и блъсна главата й в пода. Ричард изскочи от спалнята и се втурна към тях. Вдигна гарафата и замахна с нея към главата на жената. Тя се търкулна встрани; ударът на Ричард се оказа къс. Дени се опита да откъсне палеца на жената от дръжката на пистолета, но тя го стискаше като менгеме. В този миг убийцата се опита да стовари каратистки удар по врата й. Дени изпадна в паника, вдигна двете си ръце, за да отбие удара, и една от китките й беше пронизана от остра болка.
Ричард стовари гарафата върху ръката на жената. Чу се изръмжаване и пукот на строшени кости. Тя се изправи наполовина, издърпвайки Дени със себе си, замахна с крак и подсече Ричард, който падна на пода. Дени дръпна изтръпналата си вече ръка от пистолета на нападателката и я стовари върху носа й. От него във всички посоки пръсна кръв.
Жената се усмихна подигравателно и се извъртя, за да блъсне лакът в лицето на Дени. В този миг Ричард, който се беше изправил, стовари гарафата върху челото на убийцата и тя рухна като чувал на пода.
Дени издърпа пистолета от ръката й и се вторачи в нея — тя лежеше на земята в безсъзнание. Ричард стовари гарафата още веднъж, втори път и трети път върху слепоочието на жената.
— Ричард! — извика Дени предупредително.