Той вдигна очи към нея, после стовари гарафата още веднъж върху главата на жената. След това попита:
— А ти добре ли си?
Тя кимна.
— Да се махаме оттук. — Той провери пулса на жената. — Няма повече да ни преследва. — Вдигна пистолета от пода. — Аз ще взема това.
Пистолетът беше малък, някакъв вид автоматично оръжие, което беше изненадващо леко. Ричард върна предпазителя на място и пъхна пистолета под колана на панталона си, откъдето можеше с лекота да го извади, ако се наложи. Отиде в спалнята и облече едно спортно сако, за да прикрие оръжието. Когато се върна, видя лицето на Дени: бузите зачервени, очите изхвръкнали, а устата — полуотворена. Дишаше на пресекулки. Той осъзна, че кръвта в ушите му пулсира, а сърцето му блъска в гърдите. Левият прасец го болеше там, където жената го беше ритнала, за да го повали.
Сложи ръце на раменете на Дени и попита отново:
— Добре ли си?
— Не бих казала. — Тя кимна към вратата. Ричард я отвори, показа глава навън, огледа коридора и в двете посоки, след това й махна да дойде при него.
— Да слезем по стълбището — каза тихо.
Сега зъбите й бяха стиснати, а изражението — решително. Щеше да се оправи. Там, откъдето идваше, наричаха онова, което Дени притежаваше, кураж. Заради начина, по който се беше вкопчила в пистолета и се бори с жената. А сега беше решителна като питбул.
Докато слизаха по стълбите, не разговаряха. Ричард вървеше напред. Той чакаше пулсът му да се нормализира, но това не се случваше. Току-що беше убил човек. Очевидно наемен убиец, но въпреки това си беше шок. Тогава осъзна, че дясната ръка го боли, а кокалчетата й са одрани от стискането на гарафената дръжка, докато я стоварваше върху главата на убийцата. Когато стигнаха партерната площадка, се обърна назад и погледна Дени.
— Готова ли си?
— Да.
Ричард отвори вратата и закрачи колкото може по-небрежно. Фоайето беше тихо, пет-шест души седяха в креслата и четяха или разговаряха. Пред регистрацията стоеше двойка, едно от хотелските пикола буташе количка с багаж. Ричард закрачи по-бавно, за да може Дени да го настигне, и се насочи към въртящата се врата.
Дотук добре.
Дени видя как един от мъжете, седнал на кресло в лобито, свали вестника си и впи поглед в очите й. Прониза я страх и тя се вкопчи в подмишницата на Ричард. Той не я погледна, но кимна, за да покаже, че споделя страховете й, и мълчаливо ускори крачка. Мъжът стана. Друг мъж, седнал по-близо до вратата, остави някакво списание и също се изправи. Мили боже, те са ни поставили под наблюдение. Ричард бутна с ръка въртящата се врата и я последва. Пресякоха Пенсилвания Авеню Север и тръгнаха надолу по 14-а улица колкото може по-бързо, без да се втурнат да тичат.
— Най-малко двама души във фоайето. Следват ни — каза тя.
— Трима. Видях един до асансьора.
Пресякоха Конститюшън авеню.
— Давай към тълпата на Националната алея — предложи Дени. — Днес там се провежда митингът на „Ваксиниране по избор“. — Там тя и Ричард щяха да имат поне предимството на домакини — сред двайсет хиляди митингуващи, мнозина от които знаеха коя е Дени. Искаше й се да погледне назад към мъжете, но я беше страх. Картината как убийцата вади пистолет от куртката си се мярна в съзнанието й. Почти бяха стигнали до пряката на „Медисън Драйв“, откъдето можеха да пресекат и да влязат в Националната алея. Дени се втурна напред. Светофарът светеше червено. Ричард подвикна:
— Давай, следвам те.
Дени влезе в Националната алея и най-накрая погледна през рамо. Мъжете бяха тръгнали да пресичат улицата. Единият гледаше надясно с вдигната ръка, сякаш насочваше някого другиго, но тя не можа да види кого.
— Дава знак на някого — каза Ричард. — Сигурно има още. — Той хвана Дени за ръка и се гмурнаха в тълпата.
Тя се паникьоса, защото я теглеше право към центъра на навалицата. Мъжете сигурно имаха пистолети и биха могли да стрелят, когато ги настигнат, като вероятно ще се опитат да ги заобиколят от всички страни.
Колко ли са? Сега сред хората Дени почувства, че се събужда клаустрофобията й.
— Ричард, тук сме като мюрета.
Ричард се спря.
— Нямам представа колко са. Мисля, че това е единствената ни възможност да им избягаме.
Жената до нея възкликна:
— Дени? Дени Норт! Преди малко ви гледах в „Срещни се с пресата“. Чета блога ви. Гледала съм вашите филми.