Ричард натисна няколко клавиша на своето блекбъри, след това й го подаде, за да разгледа информацията в неговата търсачка. Дени извади от джоба си един от мобилните телефони, след това влезе в тоалетната, за да проведе разговора.
— Ало, свързахте се със Службата на специалния съветник. Казва се Кенет Олсън. Специалният съветник с удоволствие ще ви помогне. Какво мога да направя за вас? — Дени очакваше указания кое число да натисне. — Ало? Мога ли да ви помогна?
О! Женският глас, който отговори на обаждането й, беше на жив човек!
— Трябва да говоря с някого от федералната програма за свидетели.
— Слушам ви. — Сега гласът на жената стана наперен и оживен.
— Разполагам с информация за голяма корпоративна измама, както и за извършени убийства, за да бъде прикрита. Както и за опити за убийство, включително срещу мен.
Жената замълча, после попита:
— Какво става?
— Първо, с кого разговарям?
— Анджела Стивънс. Аз съм адвокат. Зная как функционира Службата на специалния съветник, нейните стандарти и права, имам и пряка връзка с кабинета на господин Олсън в зависимост от случая. — Сега звучеше твърдо, в потвърждение на това, за което се бе представила. — Може би е най-добре да дойдете и да поговорим. Тогава ще решим дали случаят заслужава вниманието на специалния съветник.
Дени наостри уши. Само това й липсваше — някой бюрократ или в този случай — начинаещ адвокат, който смята, че знае какво прави, а вместо това ще осигури на нея и Ричард куршума.
— Не мисля.
Жената замълча. После, когато заговори отново, прозвуча раздразнено.
— Не можем да ви помогнем, ако сама не си помогнете.
— Няма да остана жива, ако не получа всеобхватни уверения от вас.
— Не мога да ви дам всеобхватни уверения, докато не разбера за какво говорите.
— Именно за това става въпрос. Какво точно искате да чуете от мен, преди да успеете да ме убедите, че можете да помогнете? Защото аз няма да дойда, освен ако не получа въпросните уверения. Преследват ме и стрелят по мен. Знаете ли какво е усещането?
Анджела Стивънс, начинаещ раздразнен адвокат, не обърна внимание на въпроса й.
— С кого разговарям?
— Казвам се Дени Норт. Моят филм „Дрогирането на нашите деца“ току-що спечели наградата за най-добър документален филм на фестивала „Трайбека“ в Ню Йорк. На другия ден, значи преди два дни, мъж на име Дейвид Магуайър, който според мен се готвеше да разобличи федералната програма за имунизация, беше убит пред мен. Преди това успя да ми предаде флашка, която според мен свързва Националната програма за имунизация с епидемията от аутизъм в страната. След като Магуайър беше убит, направиха опит да ме убият в моя апартамент, след това там беше убит полицай, после убиха един разобличител на фармацевтичната индустрия, направиха опит да ме убият в хотелска стая във Вашингтон и друг опит на Националната алея. Не се шегувам. Някой много иска да ме убие. Вероятно, за да вземе данните, които Магуайър ми даде. Смятам, че зад тези опити се крие фармацевтичната индустрия. Мисля, че човекът, отговорен за всичко случило се, е Гроувър Медсън. Главният изпълнителен директор на „Фарма Интернешънъл“. — Тя спря, за да си поеме дъх. — Е, какво можете да направите за мен?
Анджела Стивънс не отговори веднага. Накрая попита:
— Госпожо Норт, с какви доказателства разполагате?
— Имам флашката. Намерила съм бивш изследовател от бранша, който в този момент обработва данните. Той е работил върху проучвания на ваксините в продължение на пет години, преди проектът да бъде прекъснат. Проучването обхващало всички производители на ваксини в бранша. Започнало да показва взаимна зависимост между ваксините и аутизма. Затова са го прекратили.
— И вие притежавате тези данни?
— Суровите данни. Изследователят ги обработва в момента.
— Още не разполагате с неговите резултати?
— Още не.
— Кога ще ги получите?
— Не съм сигурна. Обаче междувременно се опитват да ме убият. — Дени закрачи из малкото помещение, стиснала в ръка мобилния телефон.
— Тогава елате тук.
— Вече ви казах. Няма да дойда, докато не ми гарантирате защита.
Стивънс отново замълча.
— Ще разговарям със специалния съветник и ще ви се обадя да ви кажа нашия отговор.
— Госпожо Стивънс, това са глупости. Кажете на Олсън, че вероятно в течение на следващите два часа ще бъда убита, освен ако се скрия или той се съгласи да ме защити. Кажете му, че имам информация, която сочи за заговор в една от най-големите индустрии в тази страна. Така че свалете си наочниците и си свършете работата. Тук моят задник се пече на огъня, а вие сте правителствена служба, която трябва да работи за мен.