Тази информация беше нещо, което си заслужаваше да скъта в паметта си, за да я използва по-късно като инструмент за натиск. Ако се наложеше, щеше да го притисне, за да не му резне прехраната чрез Екзейвиър. Той се засмя. Пипнах ли те, глупако!
Старк се запита: ако той е момичето, къде ще иде да се скрие, щом се страхува да се върне в хотела и трябва да убие време. Потърси в Гугъл „Старбъкс“. Дванайсет попадения в радиус на не повече от километър около Националната алея. Нямаше да навреди, ако ги провери. Започна да ги обикаля. В деветото кафене, дори без да влиза, видя момичето и мъжа, с когото беше. Върна се при своя „Линкълн Таун Кар“ и седна скрит зад оцветените стъкла, за да чака. Каза на шофьора да държи двигателя на празни обороти.
11.
Сестрата на Синди, Бренда, пристигна в къщата край Туин Лейкс, за да гледа Гейб и Джек този следобед. По това време Синди вече беше решила, че крайезерната къща не е достатъчно безопасна, затова направи резервация за тримата в хотел „Фошер“ в Милфорд, на десет минути път оттам. Гейб нямаше да се дърпа — много си падаше по бургерите в бар „Луис“ на ъгъла до хотела. Почти веднага след като ги настани във „Фошер“, Синди потегли. Това означаваше, че ще бъде във Вашингтон около 18:00, като се имаше предвид, колко внимателно шофира. Беше пътуване, което никога не би предприела, ако не ставаше дума за спешен случай. Единственото хубаво в цялата работа беше, че поне кара своя собствен кадилак.
Беше обяснила на Бренда, че ще е в опасност дори във „Фошер“, защото онзи, който преследва Дени, може да реши да подгони семейството й. Бренда го прие стоически.
— Понякога се налага малката сестра да върне на голямата онова, от което се е налагало да се отказва, докато са расли заедно. — Тя прегърна силно сестра си, преди да се качи в кадилака. Дори я целуна през отворения прозорец по бузата, когато Синди вече седеше зад волана. Обикновено Бренда не обичаше да показва чувствата си. Това вдъхна на Синди усещането, че може би са изложени на по-голяма опасност, отколкото е предполагала.
Дени и Ричард седяха с часове в кафенето. Разговаряха, пиеха чай и мислеха. Започна да се смрачава.
— Трябва да намерим някой евтин мотел, където можем да платим в брой. Не искам повече да рискуваме да ни намерят чрез кредитната ми карта. След това ще се прегрупираме и ще планираме следващите си ходове.
— Имам четири предплатени карти „Виза“ на стойност двеста долара всяка.
— Прекрасно. Все едно са пари в брой.
— Добре, намираме мотел, после какво?
— Можем да стоим и да чакаме, може отново да опиташ във Федералната служба на специалния адвокат. Обаче трябва да им предложим нещо. Да останем на едно място е много опасно. — Ричард започна да натиска бутоните на мобилния си телефон. После показа дисплея с резултатите от браузъра. — Мотел „Бен Франклин“. Рекламират се с това, че не е нужна лична карта и приемат пари в брой. Искаш ли да прекараш нощта с проститутки, които ще блъскат таблите на креватите от двете ни страни?
— Ти си толкова романтичен, че не бих могла да ти откажа.
Отвън махнаха на такси. Ричард каза на шофьора името на мотела и започна да го упътва, но онзи махна с ръка.
— Човече, знам пътя.
В огледалото за обратно виждане Дени видя, че шофьорът я оглежда. Май Ричард не беше преувеличил какво може да се очаква от мотела. Но това нямаше значение. Макар че ги бяха открили в „Уилърд“, в „Бен Франклин“ едва ли щяха да ги намерят.
Когато два часа по-късно момичето и мъжът излязоха от кафенето и се качиха на таксито, Старк нареди на шофьора да го следва от разстояние.
— Не прекалено отблизо — предупреди го той. След това си нахлузи ръкавиците.
Таксито влезе в полукръглата бетонна автомобилна алея на 14-а северозападна улица. Тя беше гола — нямаше озеленяване — само бетонна автомобилна алея и до нея тротоар. Жълта алуминиева фасада, която обаче беше чиста. Дени слезе от таксито и видя един мъж да идва от паркинга.
Тя почувства прилив на адреналин. Той! Синеокият мъж, наемният убиец. Дени хвана Ричард за ръката и се завъртя на пети в автомобилната алея. Хукна към улицата, като продължаваше да държи Ричард за ръката. Ричард сигурно също беше видял мъжа, защото извика: